След историческото изригване на вулкана на Ла Палма: Учени превръщат мястото в лаборатория на открито

Вулканът предизвика интереса на редица учени, които с помощта на специално оборудване, ще изследват и най-малките частици, за да извлекат информация за вулканичната дейност

Испанският остров Ла Палма се превръща в лаборатория на открито за учени от цял свят, които искат да изследват изригналия наскоро местен вулкан Кумбре Виеха, предаде Асошиейтед прес. Ла Палма е част от Канарските острови.

Експертите пристигат, екипирани със специални дронове и изключително точни инструменти. С помощта на спътници те анализират отделяните газовите емисии и потоците от разтопени скали.

Учените събират всичко, което забележат – от най-малките частици до „бомби от лава“ с размерите на дини, изхвърлени като нажежени снаряди от една от най-мощните природни стихии, пише БТА.

Вулканолозите работят с най-съвременните технологии, за да изследват от сушата, морето, въздуха и дори от космоса рядко случващото се изригване.

Те се опитват да използват всички възможности, които Кумбре Виеха им дава, за да разберат по-добро процеса на вулканичното изригване: как се образува, протича и приключва.

Въпреки големия технологичния и научен прогрес, изследователите могат само да анализират това, което се случва в подземния свят – там, където се образува магмата и използваното от хората оборудване се разтопява. Най-голямата дълбочина, до която специалисти успяват да стигнат, след като пробиват земната кора, е малко над 12 километра – подвиг, извършен от съветски учени през 1989 г.

Изригвания като това на Кумбре Виеха се случват един или най-много два пъти за едно поколение на Канарските острови. Някои от тях все още увеличават площта си заради магмата, натрупваща се отдолу. Това се случва и с Ла Палма чрез образуване на полуострови от лава отвъд бреговата линия.

Освен че изследват самото изригване, учените се опитват да прогнозират процеса и степента, до която нанесените от природната стихия щети биха могли да засегнат хората.

 По публикацията работи: Мариела Анастасова