Какво влияние върху здравословното ни състояние оказва Covid пандемията?

Covid пандемията се отразява в много аспекти на хората. Дори и да не сме заразени с коронавирус, пандемията може да повлияе на органите ни, на външния ни вид, на начина ни на хранене 

Наскоро например стана ясно, че по време на ерата на COVID-19 се наблюдава глобален косопад – ясна проява на стреса, на който са подложени всички. Какво друго изписаха тези безпрецедентни времена върху телата ни? Обзорът на Ейми Флеминг, „Гардиън“ е единственият по рода си до момента.

Коса

Когато през лятото на тази година Институтът на трихолозите (IoT) в Обединеното кралство – професионална асоциация на хората, които лекуват заболявания на косата и скалпа – проведе анкета сред своите членове, 79% от тях заявиха, че са наблюдавали случаи на „косопад след COVID-19“ в своите клиники. Ева Праудман, консултант-трихолог и председател на IoT, обяснява това с високата температура и загубата на апетит, които са характерни за вируса.

„И двата фактора се отразяват на косата, обикновено между четири и шест седмици, след като вирусът е започнал да отшумява, косата започва да пада прекомерно“, обяснява тя.

Но психическият стрес сам по себе си също може да доведе до опадане на косата. Ричард Спенсър, трихолог, работещ в централен Лондон, казва, че други причини за падането на косата могат да бъдат „тревогата от наличието на вируса и незнанието колко тежко може да пострада човек от него, както и стресът от локдауна“.

Макар че Праудман е наблюдавала случаи при мъже и жени, при жените това може да е по-очевидно, „тъй като те са склонни да носят косата си по-дълга от мъжете и при тях се наблюдава по-голям обем коса, която пада под душа, при четкане и като цяло при изсъхване“.

Най-вероятно е косопадът, предизвикан от пандемията, да е състояние, известно като телогенно изтощение, „нарушение на нормалния цикъл на растеж и линеене на косата“, казва Праудман, „което води до по-малко коса във фазата на растеж и повече във фазите на покой и линеене“, пише БГНЕС.

Добрата новина, казва Спенсър, е, че независимо дали загубата се дължи на физически или емоционален стрес, „по-голямата част или цялата коса може да бъде възстановена“. В някои случаи, добавя Праудман, „организмът сам ще се възстанови от това нарушение. В други случаи може да се наложи да помогнем с промени в хранителния режим, специфични добавки за коса или лечение.“

Очи

Очите в пандемията се изсушават и честно казано, са съсипани от толкова много време, прекарано пред екрана. Това ги прави възпалени и замъглени и е трудно да не обвиним за това предполагаемото злокачествено въздействие на екраните, като например синята светлина. Това важи и за бумът на детското късогледство, който, както показва едно китайско проучване, съвпада в голяма степен с увеличеното стоене пред екраните (и времето в затворени помещения, без далечни гледки) по време на почивните дни. Това проучване в момента се възприема по целия свят като предупреждение, предизвикващо всеобща родителска вина и тревога.

Но е малко вероятно очилата, блокиращи синята светлина, да са решението. Няма доказателства, че самите екрани увреждат очите. Късогледството се причинява от непрекъснатото фокусиране върху нещо близо до лицето (просто децата са склонни да правят това повече с екрани, отколкото с книги). И не отблясъците от екрана изсушават очите ни. Това е естествената ни склонност да мигаме около пет пъти по-рядко, когато работим на екрана (или, отново, когато четем книги), и да мигаме непълноценно по време на работа на екрана (по-малко при книгите, така че книгите печелят).

Зъби

След като по време на COVID кризата всички рутинни стоматологични прегледи бяха отменени, доста семейства престанаха да посещават стоматолог редовно. Според Британската зъболекарска асоциация (BDA) мерките за безопасност са довели до това, че са били пропуснати повече от 35 млн. срещи. Зъбният кариес вече е най-честата причина за хоспитализация на деца (тъй като много от тях са твърде малки, за да съдействат за лечение без обща анестезия).

Мик Армстронг е председател на комисията по здравеопазване и наука на BDA и излезе в пенсия, за да помогне за справянето с изоставането на проблема в Западен Йоркшир. „Онзи ден лекувах зъб“, казва той, „който изискваше лечение на корена. Ако го бях видял шест месеца по-рано, щеше да е спасяем, но когато го видях, той беше твърде напреднал като увреждане.“ По думите му вече е имало криза в достъпа до зъболекарска помощ от Националната здравна служба и това е една от многото области, в които съществуващото неравенство в здравеопазването се е задълбочило благодарение на COVID.

А тези, чиито зъби не са изгнили тихомълком непоправимо, може би вместо това по невнимание са ги раздробили на парчета. Когато през февруари Американската стоматологична асоциация проведе проучване сред своите членове, установи, че 71% от близо 2300 зъболекари в цялата страна съобщават, че по време на пандемията са забелязали увеличаване на бруксизма – скърцане със зъби и стискане – сред своите пациенти. Това може да доведе и до темпоромандибуларно разстройство, което над 60% от зъболекарите също са забелязали да се увеличава, като симптомите включват щракане и болка в челюстта и главоболие около слепоочията. Подобно е увеличението на броя на пукнатите и счупени зъби, което може да е резултат от скърцането със зъби.

Сърце

Кардиолозите са забелязали ръст на хроничните сърдечни заболявания по време на пандемията, казва Соня Бабу-Нараян, асоцииран медицински директор в Британската фондация за сърдечни заболявания. При някои от тях са пострадали начина на хранене и физическите упражнения (повече за това по-късно), а достъпът до медицинска помощ е станал по-труден. „Всяко забавяне води до ефекта на снежната топка“, казва тя, „което в крайна сметка застрашава живота на хората. Отменените процедури, пропуснатите прегледи и нарастващите списъци на чакащите вероятно вече са допринесли за хиляди смъртни случаи от инфаркти и инсулти по време на пандемията.“

Стомах

Филип Смит, консултант гастроентеролог в Кралската ливърпулска болница и попечител на благотворителната организация Guts UK, е забелязал, че пристъпите на синдрома на раздразненото дебело черво (IBS) са зачестили. „Наблюдаваме увеличаване на нарушенията, които могат да бъдат свързани със стреса и тревожността, като например IBS“, казва той. „Мозъкът и червата си взаимодействат много тясно.“

„Хората не искат да говорят за разстройство и диария и има много стигма по отношение на състоянията, за които се грижа“, казва той.

Забраните са направили търсенето на помощ още по-неприемливо за заболявания като болестта на Крон, улцерозния колит и възпалителните заболявания на червата, „и по времето, когато хората действително са диагностицирани и им е назначено лечение, заболяването им се изостря много по-силно, отколкото би се случило при нормални обстоятелства“.

Черен дроб

Свързаните с употребата на алкохол хоспитализации намаляват в годините преди пандемията, казва Смит, но след Covid случаите масово нарастват. Те могат да се проявят с хепатит и жълтеница. Може да имат загуба на тегло или симптоми на абстиненция като треперене, изпотяване и възбуда. Могат да се появят стомашно-чревни кръвоизливи, тъй като при цироза на черния дроб кръвоносните съдове се подуват. Не става въпрос за това, че всички пият повече – всъщност една трета от анкетираните от благотворителната организация Alcohol Change UK през 2020 г. са заявили, че са спрели или намалили пиенето. Все пак един на всеки пет – приблизително 8,6 милиона възрастни – е пил повече.

Кожа

Както може да се очаква, казва Ема Крейторн, консултант дерматолог в болницата „Гай и Сейнт Томас“ в Лондон, възпалителните кожни заболявания като розацея, екзема и псориазис се влошават през този стресов период, защото стресът е равен на обостряне. А честото миене на ръцете може да се отрази на кожата на всеки човек. Всъщност отделът на Крейторн е трябвало да създаде клиника за персонала на болницата, защото, както казва тя, лекарите трябва да мият ръцете си около 100 пъти на ден. „Когато почиствате ръцете си, веднага външният слой започва да губи вода, защото сте нарушили основната му защита“, информира специалистът. Ако след това не се овлажнявате или използвате дезинфектант за ръце с добавен овлажнител, например глицерин, постоянното изсушаване „започва да причинява пукнатини по кожата. И тогава патогенните бактерии могат да навлязат и да предизвикат възпаление“.

По време на пандемията шеговито се появява терминът „маскне“ (производно от „акне“), който се отнася до кожни проблеми, дължащи се на носенето на маска, но Крейторн не смята това за голям проблем. Някои хора могат да развият периорален дерматит, казва тя, „състояние, при което кожната бариера не работи толкова добре и се появяват тези малки подутини около устата, които могат да бъдат сърбящи – и хората често го бъркат с акне, но това не е така“. Въпреки че носенето на маски променя средата в тази област, което може да предизвика състоянието, Крейторн подозира, че вината може да се търси по-скоро в специализираните киселини в средствата за грижа за кожата.

Крака

Според Ема Макконахи, говорителка на Кралския колеж по ортопедия, която практикува в Стърлинг, с пандемията може да са свързани и наблюдаваните при доста хора болезнени пети. „Наблюдаваме повече разтягания на сухожилия и видове болки в петите, като плантарен фасциит“, казва тя. Една от хипотетичните причини може да бъде, че докато работим от вкъщи, стъпалата са лишени от обичайните си поддържащи обувки. „Не всички типове стъпала се справят добре с ходенето боси или в обувки“, казва тя. „Някои също така съобщават, че стъпалата им са се „разтегнали“ и че обувките вече не им стават. Както когато за пръв път обуете дънките си, след като сте прекарали локдауна в анцуг.“

Тя казва, че ортопедите също така наблюдават увеличение на болезнените области на свода, глезените и ахилесовата област в задната част на глезена. Според нея предположението е, че много от тези травми са резултат от „промени в типа дейност или предприемане на нови дейности, като например бягане“. Ако имате болки в краката за повече от две седмици без подобрение, тя съветва: „най-добре е да потърсите професионална оценка, диагностика и лечение“.

Хранене и фитнес

Тим Спектър от Кралския колеж в Лондон, чието приложение Zoe Covid Symptom Study беше бум от епидемиологични данни по време на пандемията, казва, че проучването на приложението за хранене и физически упражнения е показало като цяло малка промяна в теглото и физическата форма на населението. Но зад тези средни стойности, казва той, „доста хора са променили поведението си. Те или са станали по-здрави, или са станали много по-малко здрави, но като цяло са се балансирали.“ Тези данни бяха публикувани тази година в списание Nature Food.

Докато проучването установи, че като цяло наддаването на тегло е средно само 0,8 кг, проучване на NHS от тази година показа, че хората, които търсят помощ за отслабване, са средно с 2,3 кг по-тежки от тези през предходните три години.

Междувременно проучването на Zoe показа, че макар малко над 1/4 от хората са правили по-малко упражнения по време на пандемията, а малка част от тях са станали по-активни. А що се отнася до храненето, казва Спектър, около 1/3 са преоткрили готвенето и са се хранили по-здравословно, докато друга 1/3 са направили обратното, а последната 1/3 не са направили никакви промени.

„Към какво ще се върнат?“, пита Спектър. „Кое ще им липсва – KFC или салатата от киноа?“

Когато пандемията приключи, това вероятно ще стане ясно. Но едно е сигурно – телата ни и навиците ни да се грижим за тях са поели по пътя на промяната, която пандемията безкомпромисно ни донесе.

По публикацията работи: Мариела Анастасова