Журналистиката днес – количеството е по-важно от качеството

Що е то журналистика? Практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация. Често е наричана „четвърта власт“, защото тя умее да образува общественото мнение. Журналистиката има много функции. Във всеки учебник има поне една, която не присъства в другите. Но тя има няколко основни и най-важни функции. Първата е да информира. А втората, но не по-малко важна, е да критикува властта. Журналистите са създадени да пазят обществото от повярвали си политици. Тяхна задача е да ги „свалят на земята“, да показват истинското им лице на обществото. Те трябва да са коректив на властта. Те са властта, която трябва да брани обществените интереси. Но така ли е днес? Има ли го този плам в очите? Има ли го желанието да промениш света, чрез силата на словото?

Журналистиката преди Интернет

Преди Интернет е имало две основни медии, които са били доминиращи – печатните, като вестници и списания и радиото. Редакциите са били като врящ казан на умове, пишещи по най-различни теми, спорейки с плам в очите и желание да изпълняват най-важната си роля – да показват на обществото истината. В онези времена вестниците са били предимно с текст и много малко снимки. Да четеш вестник е било привилегия и знак за благополучие и интелигентност. 

Все пак трябва да се отбележи, че медиите и журналистиката винаги са били използвани за определени цели, най-вече политически. Медиите винаги са били използвани, за да издигнат някой на власт или да го свалят. Именно това показва колко силни са те. Не случайно се определят като „четвърта власт“.  Все пак една от причините Адолф Хитлер да превземе властта е, че е получил възможността да излага своите идеи във вестниците. 

В това отношение промяна няма. И преди, и сега журналистиката и политиката са свързани. Но има една съществена разлика. Това е времето. Днес журналистите разполагат с много по-малко време, отколкото техните предшественици.

Журналистиката след Интернет

С навлизането на Интернет и социалните мрежи всичко се промени. Промяната нямаше как да подмине и журналистиката. Както всяко друго нещо и това има положителни и отрицателни черти.

Интернет донесе свобода на журналистиката и на мнението. В България много журналисти и предавания се „преместиха“ от телевизията в Интернет. Защото там няма цензура, там няма кой да те „отреже“, а и достигаш до много голям брой хора. 

Хубавото го разбрахме, да видим лошото.

Интернет дава свобода на мнението, лошото е, че дава свобода и на некомпетентни хора. Вече всеки е медия. 

Социалните мрежи дадоха свобода и на политиците. Ако преди 10-15 години, за да достигне до хората, политикът трябваше да дава пресконференции, интервюта и да отговаря на въпроси, то днес не е така. Достатъчно е да има профил във Facebook и чрез един пост е достигнал до хиляди хора. Без филтър, без въпроси.

И стигаме до времето. Интернет и социалните мрежи отнеха времето от журналистите. Днес най-важно е да си първи. Първи да публикуваш новината. Вече не е толкова важно как е написана, дали е достоверна, важното е да е бързо и колкото се може повече, защото потокът на информация не трябва да спира. 

Качествената журналистика си отива. Количеството става все по-важно и ценено от качеството. Хората се информират от Facebook, а не от сайтове, да не говорим за вестници или списания. Новини стават все по-кратки, защото на никого не му се чете. Заглавията стават все по-гръмки, защото „кликанията“ са най-важни, а и много хора четат само тях.

По всичко личи, че хората не осъзнават колко е опасно да си неинформиран или грешно информиран. Пандемията ясно ни показа колко е важно да черпим информация от достоверни източници, а не от социалните мрежи, защото неинформираността може да бъде опасна. Както за нас самите, така и за околните.

Интернет и социалните мрежи извратиха журналистиката и я превърнаха във фабрика за „новини“, чиято цел е да получи така желаното кликване. Основният „източник“ на информация за журналистите станаха Facebook профилите на политици, „социолози“ и „политолози“. А политиците спряха да отговарят на журналистически въпроси и започнаха да водят монолози в социалните мрежи. 

Не бива да пропускаме един малка подробност. Медиите и журналистите в тях трябва да се издържат. Те предлагат услуга, която се купува и печелят от нея. Това е пазарният принцип. И тук идва правилото – търсенето определя предлаганото! Ние получаваме това, което търсим. Когато започнем да търсим качествена журналистика, тогава ще започне да ни се предлага. Както е и с всичко останало.

Автор: Стажант Никой Трифонов