Следродилната депресия, какво представлява и можем ли да си помогнем

blank
Снимка: Pixabay

Нека говорим за нещата както се казва „ Право куме в очи“. Първо искам да се спра на следродилната депресия и какво научих аз за нея. Много хора смятат, че знаят какво е депресия, но само тези, които са преминали през нея, знаят какво им е.

Следродилната депресия се появява няколко дни след раждането и си има физическо обяснение. Веднага след раждането яйчниците на жената трябва да започнат да произвеждат определени хормони, за да може организмът малко по малко да заработи, както се казва, по старо му. Но, едно голямо НО, не при всички това се случва веднага. Намирате терапевт с ясното съзнание през какво преминавате. Няма да изпадаме в подробности. Другият случай е няколко месеца след раждането, ако няма кой да ви помага, ако всичко пада на вашите плещи, чувствате едно неприятно усещане като униние, нямате желание да правите каквото и да било, може да се появят натрапчиви мисли. Това е нормално и се случва на много хора при силен стрес, какъвто е този след раждане, разпокъсан сън и много ангажименти.

Първо нека ви разкажа накратко как реагира тялото, подложено на силен стрес. Начините да три – панически атаки, натрапчивост и автоимунни заболявания като диабет, Хашимото и още доста други. Та нека поясня и какво са натрапчивост, това са мисли, които ви напрягат, въртят се в главата ви на заден фон и ви тормозят. Могат да възникнат съвсем спонтанно без никаква причина и да ви изплашат много. Ако това стане, моля ви, не търсете и не разсъждавайте от къде идва. Това няма никакво значение. Само ще задълбаете повече, което ще доведе до допълнителен стрес и още такива мисли.

Ако това се случи, моля ви, проучете добре и си намерете човек, който да ви помогне. Не се мъчете сами, не се хвърляйте веднага на успокоителни. Има решение, но вие трябва да направите някакво действие.

Методите, които ще ви предложа, са изпитани, осъзнати и проучени.

Метод 1:
Състояние на униние, без желание и настроение. Имате чувството, че затъвате, неспокойни сте и не можете да спите. Това, което можете да направите, е да разберете какъв е вътрешният ви конфликт. Например, че имате нужда от помощ, за да си починете и да направите нещо за себе си, тогава действате. Винаги действате и не спирате, това е разковничето. Търсите вариант някой да ви помага: майка ви, свекървата, някоя баба от блока. Просто някой да ви отмени за няколко часа. А през това време вие можете да направите нещо за себе си. Да прочетете книга, да направите няколко упражнения, да творите нещо, да се занимавате с хобито си. Майчинството изцежда силите и това не е нещо ново.
Друг вътрешен конфликт за това състояние е комуникацията с партньора. Това е тема за една друга статия, но много често след раждането на бебчето има лека криза в отношенията и това е нормално. В този случай просто говорете, говорете и се запознайте с мнението, желанията и емоциите на партньора. Има курсове, книги, уебинари. Аз бих ви препоръчала една книжка, за да разберете по- лесно мъжете: „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“ от Алън Пийз, Барбара Пийз. Старичка е, но пък си струва.
Метод 2:
Ако имате натрапчиви мисли, първо трябва да сте наясно, че просто тялото ви така реагира на стреса и не полудявате. Това са просто мисли, които ума генерира и вие не трябва да вярвате в тях. Те не са ваши, мозъкът е преуморен и може да ви вкарва в различни клопки, но вие не сте длъжни да реагирате. Ако ви е трудно, проучете и намерете добър терапевт. Иначе бих ви препоръчала книгата на Уейн Дайър – „ Вашите слаби места“. Прекрасна книга, на мен лично ми помогна в доста труден момент. Благодарна съм
Метод 3:
Ако се чувствате претоварени и неразбрани – говорете, пишете, намерете вашето зареждащо нещо. Много важно в тази ситуация е да говорите за емоциите си. Да ги разберете, приемете, споделите и продължите.
Надявам се, че тези съвети ще дойдат в подходящия момент за вас. Всичко е във вашите ръце.

С любов,
Мама във форма
Дени Филева

За повече книги, съвети или консултации не се притеснявайте да се свържете с мен. Работи се индивидуално с всяка мама според нейното състояние.

Тук ще засегна още една важна тема и това е емоционалното хранене. Аз обичам да гледам на дадено състояние от двете му гледни точки физически и духовно.
Как тревожността ни пречи да отслабнем и кое ни саботира.
Случвало ли ви се е да се чудите защо не отслабвате?
Знаете как да се храните, чели сте безброй здравословни рецепти. Имате култура на хранене, гледате да спортувате от време на време и въпреки това някъде по веригата нишката се къса.
Нека да потънем малко по- дълбоко в дебрите на храненето и кога то става емоционално. Кога физиологията надделява и какви методи да предприемем.
Какво е храненето или Ние сме това, което ядем, както е казал Хипократ. Ако се храните с вредни, преработени храни, тялото ви в един момент ще се напълни с отрови. Чудесен пример за това можете да видите от журналиста Морган Спърлок /в покъртителния си документален филм Super Size Me.
Към края на филма лекарят го съветва да спре веднага, защото здравето му беше силно застрашено – допълнително към многото килограми, които качи, и депресията, която го връхлетя. Филмът е малко краен, но все пак само ще се убедите колко сериозни са нещата и можете да си направите изводи.
От няколко години насам се сблъсквам с доста хора, които са разбрали тази зависимост: ум, дух и тяло, и се грижат за телата си. Хранят се балансирано, не изключват нито една хранителна група. Стараят се да си набавят достатъчно протеини, въглехидрати и добри мазнини, за да може тяхната машина да е добре смазана и да работи за тях, а не срещу тях. Тялото е машина и всяка част има нужда от качествена поддръжка.
Интересното обаче е, че тази машина се ръководи от управителя, които винаги е в центъра на събитията и това е нашият мозък. Той също може да работи или за нас, или срещу нас. Въпрос на възпитание, както обичам да казвам напоследък. Та точно той – нашият мозък – подава сигнали към различните части от нашата машина. И ако по някаква причина в него има една малка част, която ни харесва пълнички и пухкави, тогава вече имаме проблем.
Около 20% от хората на планетата, когато са под стрес, обичат да си похапват. Само че те не просто обичат, а физиологията ги кара да го правят. И тук се намесват един инсулин, едни хормони…
Преди да преминем към методи за справяне със ситуацията, нека споделя с вас още едно разкритие. Аз съм треньор, консултант по хранене и мотиватор, и работя с дами, които идват при мен и питат:
Защо не отслабвам, при положение, че не ям почни нищо. Нямам време и се храня предимно вечер, но все пак по- обилно.
Отговорът е един: защото давайки храна на тялото си само веднъж дневно, то започва да складира всичко, което му е попаднало. То ви изпраща сигнали, вие не го снабдявате с качествена храна или с храна изобщо, и то складира всичко, защото не се знае кога пак ще получа храна.
Така вие трупате, трупате и тялото се разболява. Машината дава на късо. Много простичко изглежда, но възстановяването след нещо толкова екстремно е дълго.
Моят съвет е: хранете се през няколко часа и поддържайте нещата в баланс.
Нека сега се върнем към психологическата страна на нещата. Имате ли мисли, които ви саботират? Мисли от вида на: „Няма да мога да се справя“; „Харесвам се такава“; „Много време отнема, а аз не разполагам с такова“; „Ще ми излезе скъпо да намирам качествена храна“; и още, и още. Всяка мисъл, която ви казва как няма смисъл да правите нещо добро за себе си, я премахнете от начина си на мислене.
Техниката е много простичка: в момента, в който се появи тази мисъл в съзнанието ви, станете и направете нещо за себе си. Дали ще направите някое упражнение или нещо простичко и здравословно за хапване.
Но важното е да действаме.

Притчи и мотивиращи истории – Урок по Щастието
Учителка купила много балони. Накарала учениците си да ги надуят и всяко дете да напише своето име на балон. Когато били готови, децата пуснали всички балони в класната стая. Учителката ги разбъркала из цялата стая и им дала 5 минути, всяко дете да намери балона със своето име.
Развълнувани, децата бързо започнали да ровят балоните, тичали от единия край до другия. Трескаво търсели, но времето напредвало и никое не успяло да намери балона си.
Тогава учителката променила условието на задачата: „Сега вземете най-близкия балон и го подайте на детето, на което принадлежи.“
За две минути всички деца получили балона със своето име.
Учителката обобщила поуката от занятието:
„Балоните са като Щастието. Никой не може да го открие, търсейки само своето собствено. Но пък когато покажем загриженост и подкрепа един към друг, всеки ще открие своето щастие по възможно най-бързия начин.

Автор: Стажант Деница Филева