Според изледване на „Алфа Рисърч“ около 47-48% от гласоподавателите изразяват готовност да дадат своя вот на 14 ноември
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Проучването на агенция Алфа Рисърч за позициите на политическите сили и кандидатите за президент на финала на кампанията 2 в 1 регистрира следните тенденции:
- Повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара.
- Консолидиране на партийните ядра в периода на кампанията и битка за електорални периферии в последната седмица преди вота.
- Значима дистанция между основните претенденти за държавен глава, но недостатъчна мобилизация за изход от президентските избори в един тур.
Нагласите на избирателите дават цялостна яснота за общата картина, но неизвестните са повече от категорично известните.
Избирателна активност
Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47% – 48% от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят, дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални нагласи за парламентарния вот
Кампанията вече е консолидирала твърдите симпатизанти на основните политически сили и това определя електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри К. Петков и А. Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на К. Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“.
„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.
Обявяването на проекта „Продължаваме промяната“ нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти, „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.
Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.
ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.
Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.
„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.
Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около М. Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.
Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство.
Електорални нагласи за президентския вот
Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Р. Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е между Р. Радев и А. Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.
М. Карадайъ (8.8%) и Л. Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и К. Костадинов (3.2%) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.
Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
