Къде стои България в Европа в битката с пандемията?

Пандемия. През последната година и половина тази дума е една от най-използваните. Дума, която вече е писнала на хората.

Страх, отвращение, нетърпимост – ако попитам 10 души с какво я свързват ще получа 10 различни отговора. Тя ни отне неща, които смятахме за даденост. Отне ни правото да излизаме, да пътуваме, имаше месеци в които ни отне правото да отидем дори в парка, отне ни свободата. Животът е странно нещо. Щом си помислиш, че нещо е твое, щом го приемеш за своя даденост, той ти го отнема. Когато „нещото“ ни бъде взето ние започваме да го търсим и искаме все повече и повече. След това идва фазата, в която се питаме къде сме сгрешили и защо сме го изгубили. Накрая осъзнаваме случилото и си взимаме поука, но това е в добрия случай. Повечето пъти не научаваме нищо и повтаряме същото, отново и отново. 

2007 година България стана членка на Европейския съюз (ЕС). В следващите редове ще погледнем на пандемията от друг ъгъл. Ще разгледаме как го направиха в другите държави от ЕС, как се справиха, научиха ли нещо. След това ще се върнем у нас и ще проверим какво направихме ние, и дали сме готови да повторим същите грешки, когато дойде следващото „нещо“. Ще видим и дали, 14 години по-късно, сме настигнали нашите съюзници.

Европа срещу пандемията

Ще отидем в една държава, която е приблизително като нашата по площ (около 83 хил. кв. км.) и население (близо 9 милиона). Това е Австрия. Тя е по-малка, но с близо 2 милиона население повече, което прави разпространението на вируса по-лесно, защото гъстотата на населението е по-висока. 

Към 03.11.2021 има регистрирани близо 840 хил. случая на заразени с COVID-19 от началото на пандемията. Смъртните случаи са малко над 11 хил. 

Последното затваряне е през март, а от 1 ноември всеки работещ трябва да е ваксиниран, с отрицателен PCR тест или доказани антитела. Интересното е, че всички тестове са безплатни. Въпреки това голям % от населението е ваксинирано. Учениците се тестват 3 пъти седмично, но много от тях са отписани и се обучават вкъщи. Ограничения почти няма, но трябва всеки да е с маска и отрицателен тест, ваксина или антитела.

Към 30 октомври в страната са поставени над 11 милиона дози ваксина.

Докато у нас тепърва въвеждаме „зеления сертификат“ и се чудим как да се справим в Италия обявиха, че скоро ще го премахнат, защото са на път да достигнат 90% ваксинирано население. В момента е 89%. 

Швеция е с население малко над 10 милиона. Към 4 ноември там са регистрирани над 1 100 000 случая на заразени от началото на пандемията и 15 000 смъртни случая. Поставените дози ваксина са малко над 14 милиона. На 04.11.2021 в страната са отчетени 1 162 случая на заразени. Швеция беше държавата, която предложи най-меките мерки в Европа. Там всичко беше препоръчително. Дори учители, които са заразени можеха да преподават. Освен подхода към пандемията, шведите имаха и още един „коз“. Медиите. Там нямаше всяване на паника, а решенията на управляващите, дори и грешните, се обясняваха на обществото. Много специалисти критикуваха начина, който избраха, но числата говорят следното: заразените и смъртните случай не са по-голям брой от този на страните, които бяха напълно затворени.

Имаме три различни държави и три различни подхода. Италия – строг контрол и затваряне на всичко, Швеция – препоръчителни мерки, през почти цялото време, а Австрия е някъде по средата. Всеки сам може да погледне числата и да види какъв е бил успеха на дадената страна.

А сега е време да се върнем в нашата родина…

Мерките у дома

08.03.2020 – открити са първите два случая на заразени с  COVID-19.

13.03.2020 – Стигаме до тази историческа за България дата. Обяви се извънредно положение, след като бяха открити 16 случая на заразени за един ден. Държавата бе затворена, 5000 лв глоба за нарушителите на мерките, затворени паркове, КПП-та на изходите на столицата, а по-късно и на останалите градове. Следващите месеци се повтаряше отваряне и затваряне на бизнеси и училища, спиране и започване на ваксинация и още, и още, но едва ли някой иска да си припомня всичко това. 

Стигаме до днес и тазгодишните мерки. Поне към днешна дата (05.11.2021) „локдаун“ няма, но има друго. Както миналата година затворихме, защото така направиха другите, тази въведохме т.нар. „зелен сертификат“, защото така направиха другите. 

Всички знаят как ние подходихме към пандемията, няма да навлизам в подробности. Сега ще направим сравнение с двете държави, които са близки по население с нас. 

Е, когато числата говорят… 

Китайците имат една теория за живота. Тя гласи, че животът е цикъл, който се състои от три фази. Първата е хаоса, втората е „малко процъфтяване“, а третата е велико единение. Ние сме в хаоса. Тук сме от много години. 

Лесните времена раждат слаби хора. Трудните времена правят хората силни. Пандемията ще си отиде, но следващите години ще покажат какво сме научили и дали изобщо сме научили нещо. Сравнявайки подхода на другите държави с нашия ни показа, че COVID-19 изпита държавите. Изпита ги във всяко едно нещо. Здравеопазване, политика, изпита и самите хора. Пандемията ни показа истината. Истината за всичко. Показа колко болни сме като народ, показа ни колко сме разединени, колко сме недоверчиви, показа и безсилието на политиците ни. Другите европейски държави са просто по-силни, по-здрави, по-уредени и по-обединени.

Ние сме в хаоса. Дали ще преминем във следваща фаза на „китайския цикъл“ зависи от българската фраза, която стои над входа на Народното събрание – „Съединението прави силата“. За да стигнем „процъфтяването“ трябва да се обединим. Българинът е свикнал да оцелява и ние ще оцелеем. Но въпроса е дали ще го направим индивидуално и всеки сам или този път ще е заедно като народ.

По публикацията работи стажант Николай Трифонов