Едва ли има човек в България, който да не е чул фразата „зелен сертификат“. Дали по телевизията, дали го е прочел във вестника или пък са му го поискали на входа на театъра, магазина или ресторанта. Последните дни това е като лична карта. Без него не може. Преди около месец у нас рядко се говореше за тези „пропуски“, но в останалите европейски страни без тях ти не можеш да отидеш дори на работа, независимо какъв си. След като и в родината ни вече властва „зеленият сертификат“ е време да се запознаем с това „чудо“, което внесе хаос в цялата страна. Нека започнем отначало.
Със заповед на служебния здравен министър Стойчо Кацаров от 21.10.2021 година в България се въведе т.нар. „зелен сертификат“. С това действие от служебния кабинет се опитаха да овладеят вълната на заболели от COVID-19.
Какво е „зелен сертификат“?
Това е сертификат, който се получава, когато си ваксиниран срещу COVID-19, преболедувал си го или имаш отрицателен тест. В зависимост кое от трите е човек, зависи и колко е продължителността на сертификата. От 21.10.2021 той дава правото на човек да ходи на работа, ако е лекар, работи в МОЛ, ресторант или голям нехранителен магазин. Тези, които не работят в някое от изброените, този документ ще им трябва, ако искат да ги посещават (с изключение на болниците, там не се изисква, освен за самите лекари).
История на „зеления сертификат“?
В началото на 2021 година (27.01) са приети насоки, определящи изискванията за оперативната съвместимост на цифровите сертификати. На 20.05.2021 той е приет от Европейския парламент, а официалната дата на стартирането му е 01.06.2021. Той е приет с цел за по-безопасно пътуване, като и досега това е приложението му, но това е в рамките на Европейския съюз, ако разгледаме за какво се използва в различните страни е малко по-различно.
Италия бе първата, която го въведе. Това се случи на 6 август. От тази дата той стана задължителен за ресторантите на закрито, театри, музеи, стадиони и др. От 1 септември стана започна да се изисква за пътуване с влак или автобус на по-дълги разстояния, вътрешни полети и фериботи. Както и за учители и студенти, но не и за учениците. На 11 октомври, след близо година и половина, бяха отворени нощните клубове и зали за танци, но само срещу „зелен сертификат“. На 15 октомври Италия внесе нов указ, който задължи всеки един работник в страната да представи сертификат, ако иска да посещава работното си място. Тази мярка важи до 31 декември, когато изтича извънредното положение в Италия, заради пандемията от коронавирус.
Населението на Италия е около 60 милиона, към 23 октомври са поставени над 87 милиона дози ваксини. На 29 октомври отчетоха близо 5000 заразени и 50 смъртни случая.
Резултати от въвеждането му
България последва примера на останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) и въведе „зеления сертификат“. Трудно е да се каже колко точно е ограничил заразата в другите страни, които го въведоха преди нас, защото там процентът на ваксинирани бе и е доста по-висок от нашия. Всички са с поне 50% и нагоре, Италия е над 80%, дори Румъния е над 30%. Но въвеждането му доведе до един неоспорим резултат, а той е, че убеди малкото, които не се бяха ваксинирали да го направят. Второто, което направи е да предизвика протести, навсякъде, доста по-мащабни отколкото у нас. В Италия протестираха хиляди, въпреки че там населението е почти напълно ваксинирано.
Възможна ли е тази мярка у нас?
Предвид нашата народопсихология, събитията през последната година и половина, а и преди това, има няколко причини, които клонят към отрицателен отговор, а те са: Абсолютно недоверие в институциите. Въвеждането му от днес за утре, колкото и да опровергава това здравният министър Стойчо Кацаров. Не веднъж е доказано, че щом задължиш българин да направи нещо, то той ще намери няколко начина да не го направи. Нямаше и продължава да няма разяснителна кампания защо е нужно да се ваксинираш, с какво се ваксинираш, има ли опасности и т.н. Като мотивация се използваха смарт часовници. Медиите пък по-скоро плашат и осъждат, а не да разясняват. Човекът, който издаде заповедта за тази мярка, преди месец и половина, говореше как това е против европейските ценности. Той самият обяви, че не е ваксиниран. А спешната корекция на заповедта, няма и 24 часа след като бе обявена, показва пълния хаос. И не на последно място – нулевият контрол. Проверките дали се спазват мерките или не са минимален брой, въпреки че по медиите се говори друго.
И се получи това, което се случва от март 2020 година – „Те се правят, че налагат мерки, а ние се правим, че ги спазваме.“
До какво доведе въвеждането му в България?
Първото нещо, разбира се, е увеличението на желаещите да се ваксинират. Веднага идва условието, че не може да кажем реално колко се е повишило, защото второто нещо до което доведе е продажбата на фалшиви сертификати. Последните 10 дни това е един от най-доходоносните „бизнеси“ у нас.
Вирусът ни показа, за пореден, но този път в много по-силна степен в колко лошо положение е здравната ни система. Като думата „лошо“ е най-меката, която мога да използвам. „Зеленият сертификат“ ни показа и още нещо, което знаем – разделението в обществото ни е огромно. Отново, този път, в много по-внушителна степен. Дали ще слушате хора на улицата, ще четете вестник или гледате телевизия е без значение. Обществото е не просто разцепено на две, а всяка от половините проявява агресия спрямо другата. Ваксинираните определят неваксинираните като „неуки“, „смятащи, че да се отиде на МОЛ е свобода“ и т.н. Обратното, тези, които са избрали да не се ваксинират наричат другите „самоубийци“, „чипирани“ и други. Отново се показа, че ние трудно приемаме другите, различното мнение. И както винаги, виновен ни е друг – политиците. Да, те имат вина, голяма вина, но това е двупосочен процес. Тези политици ние ги избираме.
Свобода или…
Стигаме и до една от най-използваните думи през последните седмици – свободата. Свободата да избираш. В медийното пространство се появиха хора, които обясняваха, че протестите срещу сертификатите били от хора, които искали свободно да ходят на дискотека, ресторант, МОЛ. Това не е вярно. Хората, които протестират го правят, защото се ограничава или по-скоро затруднява и то доста, ако искаш да си правиш тестове, а не да се ваксинираш, достъпа им до работа. Това е причината за протеста. Всичко друго е спекулации и политика.
Факт е, че ваксинираните могат да се разболеят и могат да заразят друг. Това е. И с това приключва тезата, че ако се ваксинираш спасяваш животи. Който иска да се ваксинира може да го направи, който се страхува от заразата отива и го прави. Който не иска не го прави. Точка.
Ще цитирам проф. Андрей Чорбанов, който е имунолог: „Всички сериозни научни изследвания показаха, че ваксинираните разпространяват вирусния товар напълно съизмеримо с неваксинираните, което автоматично изключва т.нар. обществена сигурност и опазване на обществото.“
В болниците има около 8000 души, които се лекуват. 8000 на близо 7 милиона население, но здравната система е пред колапс. И как да не е пред колапс, когато един сервитьор взима повече от медицинска сестра? Как да не е пред колапс, след като ние години наред, години не зачитахме и не уважавахме лекарите? Как да не е пред колапс, когато над година и половина не можем да се подготвим за нещо, което знаехме, че ще се случи? Защото всички знаехме, че есента случаите ще се увеличат много.
„Зеленият сертификат“, специално в България, не е дискриминационен, защото той не ограничава кой знае какво. Да, създава затруднения, но свободата на избор остава в голяма степен. А и нека не се лъжем. Колко се спазва? Но той бе поредната грешна стъпка, която разедини и озлоби обществото, което и без това е такова.
Година и половина се взимаха нелогични решения и се всяваше страх. Медии и политици работиха в екип. Дали съзнателно или не е без значение. Затова е време и едните и другите да спрат да се чудят как и защо стигнахме дотук.
А понякога една снимка казва повече от хиляда думи.
Как се очаква да се спазват мерките, да се увеличи ваксинацията и да се има доверие на хората, които взимат решенията и издават заповеди, когато искат да повишат желанието за ваксинация с това?!
По публикацията работи стажант Николай Трифонов
Планирането на екскурзия до Япония може да бъде вълнуващо, но и предизвикателно. За да се…
С всяка година интериорният дизайн се променя и развива, като носи нови тенденции и концепции…
Данъчната оценка на имот е процес, който се изисква при различни сделки или административни процедури,…
Пантофите за детска градина са неразделна част от ежедневието на всяко дете. Те не само…
Възможността да не сме единствените разумни същества във Вселената винаги е интригувала света. Какво ще…
Доколко животът на Земята се влияе от слънчевата радиация? Ново проучване доказа въздействието на електромагнитните…
Leave a Comment