Какво не знаем за Хелоуин

Какво любопитно не знаем за празникът Хелоуин. Той се отбелязва всяка година на 31 октомври – в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември.

Първоначално той е бил разпространен в англоезичните страни, но впоследствие става популярен в голяма част от Европа, в това число и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски държави, предаде БТА.

Честването на Хелоуин води началото си от традициите на древните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две части – тъмна и светла. Преди началото на тъмния период от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен период между лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че сред хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали животински кожи, палели огньове и извършвали жертвоприношения.

Сауин бил отбелязван и след разпространението на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да намали влиянието на езическия празник, Католическата църква започнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии – 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски обичаи и католически обреди.

Главният атрибут на празника е фенер от тиква, в чиято вътрешност е поставена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и освен това помага да бъдат прогонени злите духове. Първоначално за създаването му в Шотландия и Ирландия била използвана ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, започнало използването на по-достъпната в Новия свят тиква.

Черният и оранжевият цвят традиционно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира сила и издръжливост, а заедно с кафявото и златното – прибиране на реколтата и есента. Черното обикновено е символ на смъртта и мрака и служи за напомняне, че навремето Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите между живота и неговия край.

Ето и някои любопитни факти за празника:

Хелоуин е вторият най-комерсиален празник след Коледа. В редица страни, сред които Франция и Австралия, празникът е смятан за нежелано и твърде комерсиално американско влияние.

Думата „вещица“ идва от староанглийски и означава „мъдра жена“.

Смята се, че дете, родено на Хелоуин, притежава способността да разговаря с духове.

Хелоуин е съпътстван от някои фобии – фазмофобия (страх от призраци), викафобия (страх от вещерство), никтофобия (страх от тъмно). Страхът от самия празник е известен като самхаинофобия.

Хари Худини – един от най-известните и загадъчни илюзионисти, живели някога, умира в нощта на Хелоуин през 1926 г.

Салем, Масачузетс и Анока, Минесота са самопровъзгласилите се световни столици на Хелоуин.

Според класификацията тиквата е плод, а не зеленчук.

Бостън, Масачузетс държи рекорда за много тиквени фенери, запалени едновременно – 30 128.

Класическият хорър „Хелоуин“ е заснет за 21 дни. Звуците от намушкване във филма са произведени от забиването на нож в диня.

В Белвил, Мисури е незаконно човек да иска бонбони на празника, ако е над 13-годишна възраст.

В Дъблин, Джорджия е незаконно индивиди над 16-годишна възраст да носят маска и слънчеви очила, или да покриват по какъвто и да е друг начин лицата си на Хелоуин.

В Алабама законът забранява преобличането като свещеник или монахиня на празника.

Петдесет процента от малчуганите предпочитат да получават шоколадови бонбони за Хелоуин, 24 процента – нешоколадови, а 10 процента – дъвки. Торбичката с лакомства, която едно дете събира на празника, съдържа средно 11 000 калории.

Рекордът за най-бързо издълбаване на образ върху тиква е 24.03 секунди и принадлежи на Стивън Кларк.