Празнуваме Димитровден: По първия прекрачил прага на дома ви се гадае за берекета

На 26-ти октовмри православната църква отбелязва Димитровден. Празникът се свързва с настъпването на зимата. 

Свети Димитър Солунски е роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Римската империя, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.

Според поверията и традициите на Димитровден се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си. Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.

От 26 октомври нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.

Тогава започва и подготовката за така наречените “миши празници”, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено. Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.

И тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания. Също както и при други празници в народния ни календар, на този ден е важно кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното състояние на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.

Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.

В миналото, за годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена.

Сред иманярите е разпространено вярването, че в нощта на Димитровден (26 октомври срещу 27) небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък.

В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се празнува от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именник в него.

На трапезата на Димитровден се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

От 26 октомври според поверията започва зимата, а според някои вярвания Свети Димитър се свързва с мъртвите и днес се провежда една от годишните задушници, на която се раздава варено жито и питки.

Днес имен ден празнуват Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.