Конфедерацията на независимите синдикати в България направи експресно проучване на динамиката на цените на основни хранителни и нехранителни стоки. Ето какви са техните изводи и препоръки за стабилизиране на инфлационния натиск върху потребителите и бизнеса
Сериозен ръст на цените на основни храни от потребителската кошница, на горивата и на отоплението, прогнозират синдикатите от КНСБ. Твърдението им е на база на две техни проучвания, които сравняват поскъпването в рамките на година, както и увеличението на цените през септември спрямо август.
Синдикатите отчитат, че за година има ръст в цената на олиото от 43%, 10% на брашното и картофите, 8% при яйцата и по 2 и 3% при цените на млякото и сиренето.
„Над 20 на сто са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици, с около 30 процента са поскъпнали прасковите и дините“, цитира проучването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ неговия ръководител Росица Макелова.
На годишна база хлябът е поскъпнал с около 5,5 на сто. Според КНСБ общият индекс на цените на производител в промишлеността достига до 17.9% през месец август, което говори само едно – очаквано поскъпване и на продуктите в потребителската кошница.
Спрямо края на август бензина поскъпна с 3.0% и дизела с 3.5%, докато при пропан- бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9% . Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната – бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а иначе икономичният пропан-бутан е с 51.7% по-скъп спрямо септември 2020 г. Според експертни анализи цената на петрола ще надхвърли 100 долара за барел при по-студена от обичайната зима в Европа и ще се задържи на това ниво през първото полугодие на 2022 година. Оттук можем да очакваме нови рекордни цени и на българския пазар на горивата.
Така се оформя прогнозата им за инфлация от над 6% до края на годината, която ще се усети най-силно при бедните домакинства.
„Нашите очаквания са за двуцифрено нарастване на цените на топлоенергията от 1 януари 2022 г. за битовите потребители. Затова настояваме за преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства“, заяви синдикалния лидер Пламен Димитров.
За да се компенсира поскъпването, КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите с 12.5%. Средногодишният ръст на минималната работна заплата следва да е със 17.5%, което ще осигури постигането на съотношение минимална-средна работна заплата 50% към 2025 г., посочват синдикатите. Те искат още от 1 ноември 2021 г. размерът на минималната заплата да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв.
От синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината.
Също така КНСБ искат от 1 декември да се прилага официалната линия на бедност в размер от 460 лв. и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи.
