Политически влогър на 21: Общувайки с политици, разбирам, че нещата са толкова прости, че чак е покъртително

Днес ви срещаме с Цвети Стратиева – Флора. Тя е инфлуенсър, но спокойно можем да кажем, че е различен от общоприетото клише. Влоговете й в областта на политиката и обществено значимите теми предизвикат неподозиран интерес сред младите в онлайн пространството. Но най-вече – провокира ги да мислят и да говорят по темата.

Флора има над 115 хиляди последователи в YouTube. По време на парламентарните избори през юли тя стартира нов проект в канала си  – поредицата „Един ден с всяка партия“. Там тя проследява кампаниите на шест от партиите, като среща последователите си с Владислав Панев, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Тошко Йорданов, Александър Сиди и Бойко Борисов.

За впечатленията си от пряката среща с политиката и посланията, които тя иска да предаде на младите, разказва откровено Цвети Стратиева пред „Нова Вест“.

– Какво те накара да се насочиш към политиката?

– Oт доста малка се интересувам от политика, което по принцип е странно. Мисля, че става въпрос за осъзнаването на това, че тези хора по един или друг начин имат влияние над собствения ти живот. Всеки го осъзнава на различен етап. На мен просто ми се случи по-рано да разбера как работи цялата система с властта. Точно в първи клас ме завари голямата учителска стачка, 2007г., и съответно, понеже родителите ми работеха много, ме изпратиха за месец и половина при баба ми. Всяка вечер следих новините, исках да видя кога свършва въпросната стачка. Това може би е първият ми спомен, когато разбрах, че под една или друга форма това, което се случва в държавата, се отразява върху моя собствен живот.

– Как реши да се захванеш с интервюта на политици?

– Хрумна ми много спонтанно тази идея през предната кампания. Казах си, че би било интересно, ако някой се опита да предостави реалистичен поглед върху всички политически партии едновременно. Дотогава лично аз не бях виждала хора, които да са правили подобно нещо в България. Реших, че ако успея да се свържа с всички политически партии и проследя как преминава един ден от техните кампании, съответно ги интервюирам, би било наистина интересно. Повече от тях откликнаха, защото това е нещо ново и не знаеха какво точно да очакват.

Все още идеята има много потенциал, тъй като смятам, че хората се умориха да гледат едни и същи неща в три поредни кампании по телевизиите. Когато видиш политиците в някакъв по-различен формат – това е ценно и за мен, и за тях, и за аудиторията.

– В едно от видеата си споделяш, че всъщност си доста срамежлива и ти е отнело два дни, за да пишеш на един от политиците. Как се подготвяш за интервю? Имаш ли специален „ритуал“?

– И самата уговорка за интервю ми е сложна. Обикновено ми е много притеснено, въпреки че вече съм го правила толкова пъти. Казвам си, че в крайна сметка просто си върша работата. Това е като всяка една работа – по някакъв начин изисква да контактуваш с хора. Нямам някакъв специален ритуал. Просто трябва да бъде свършено и най-често импулсивно го правя.

– Кой е най-забележителният политик, с когото си правила интервю и защо?

Няма да е много честно, защото другите ще се разсърдят. Всички са сами по себе си като начин на протичане на дните. По-интересни и повече ме впечатляват тези, за които съм си мислила нещо тотално различно, а в реалния живот се оказва, че са по-нормални. Примерно, Корнелия Нинова има изключително сериозен имидж на човек, който въобще не се шегува. Това е някак си защита, за да може да изглежда по начин, по който тя си иска. Казвам нея, защото е различна от това, което хората виждат по телевизията.

– А с кого ти беше най-трудно да разговаряш?

– Вероятно Бойко Борисов. Бяхме доста малко време заедно и нямаше как да си говорим все едно сме си първи дружки. Той има специфичен маниер на общуване с всички журналисти, с всички хора. Аз не съм много окей с този маниер. Това е като изземване на разговора и сякаш спорите на маса. В такова се превръща интервюто. Според мен има по-логични граници, в които трябва да се провежда едно интервю. Всеки път, когато някой започне да говори така, имам чувството, че той просто не иска да е там. Но това не е лично към мен, като гледам участията му, той просто така си говори.

– Какво е мнението на един млад човек като теб, който се е докоснал до политиката от другата страна?

– Не бих казала, че мнението ми е променено, защото никога не съм имала очаквания. Винаги дори малко цинично съм виждала нещата, реално аз съм наясно в какво влизам. Смятам, че нещата са много по-прости, отколкото хората отстрани ги виждат. Много често българите сме любители на конспирациите и обичаме да мислим, че има някакъв заговор, който всички политици правят срещу нас. Общувайки с тях, разбирам, че нещата са толкова прости, че чак е покъртително. Няма чак толкова голяма мисъл, която да се влага в решенията и посланията. Ще се изненадат зрителите и читателите, когато разберат каква огромна част от решенията в държавата се взимат заради най-простите причини. Не мога много точен пример да дам. Често когато има размествания в партия, те се взимат на база личностни отношения между политици. Примерно, хората казват, че в листата на еди-коя си партия го няма този, защото той беше много силен и е заплаха за лидера. А се оказва, че въпросният човек се е скарал с някого.

– Имат ли младите хора място в политиката?

Имат място, но не знам дали това място би им харесало. За да влезеш в политиката трябва да загърбиш доста неща, които са в частния сектор. Веднъж влезеш ли в политиката и причислят ли те към някоя партия е много сложно да се върнеш обратно към предишната работа, която си правил. Ако примерно журналист иска да влезе в гражданската квота на някоя партия и влезе в парламента за един мандат, на него ще му е много трудно после да се върне в медията, в която е работил и да е безпристрастен. Хората няма да го виждат по същия начин.

– Какво е посланието ти към младите хора?

Искам да ги науча, че е хубаво да имат гражданска позиция към повечето неща, които се случват и нещата, които пряко ги засягат. Ще дам пример. Миналата година по това време се е приел закон, според който вече СЕМ регулира и интернет сайтовете, и YouTube видеа. Никой от инфлуенсърските среди не знаеше за това нещо или не се е интересувал. Много често така се случва, че се примат закони, които засягат лично нас. И когато ние не сме ангажирани, защото има нещо по-важно, пропускаме възможности да противодействаме, когато е време. Искам младите хора да разберат, че във всяка една сфера, независимо дали се занимават с култура, със спорт, с каквото и да е, политиката винаги е намесена. И ако те имат активна гражданска позиция, могат да постигнат много повече за себе си и за това, което правят.

По интервюто работи Снежина Раева