Един от най-интересните въпроси, на които астрономите се опитват да отговорят от десетилетия насам е как и кога са се образували първите галактики.
Една от основните хипотези е, че образуването на звездите в ранните галактики е започнало с постоянен темп, постепенно създавайки все по-масивна система.
Друга хипотеза предполага, че тази формация е била по-насилствена, но прекъсната, с интензивни краткотрайни изблици на образуване на звезди, причинени от събития като сливания и повишено натрупване на газ.
Британски и испански астрономи използват данни от телескопа „Хъбъл“, както и от Големия телескоп на Канарските острови (GTC), за да идентифицират най-малките галактики наблизо във вселената в така наречените гранични области.
„Образуването на галактиките може да се сравни с автомобил. Първите галактики може да са имали „дизелов“ звездообразуващ двигател, който бавно, но непрекъснато e добавял нови звезди без много ускорение, като плавно превръща газа в сравнително малки звезди за дълги периоди от време.
Образуването би могло да бъде внезапно, с изблици на образуване на звезди, произвеждащи невероятно големи звезди, които унищожават галактиката и карат да преустанови дейността й временно или дори за постоянно. Всеки сценарий е свързан с различни процеси, като сливането на галактики или влиянието на свръхмасивни черни дупки и зависи от това кога и как са се появили въглеродът или кислородът, които са необходими за възникването на живота“каза ръководителят на изследването Пабло Перес-Гонсалес от Центъра по астробиология в Испания.
„Някои галактики живеят в големи групи, които ние наричаме купове. Те съдържат огромни количества маса под формата на звезди, газ и тъмна материя. Масата им е толкова голяма, че те изкривяват пространството и времето и действат като естествени телескопи. Ние ги наричаме гравитационни лещи, като те ни позволяват да слаби и далечни галактики с повишена яркост и по-висока пространствена разделителна способност“, обяснява друг автор на изследването, професор Крис Конселис от Университета в Манчестър .
Като част от проекта SHARDS (Survey for high-z Red and Dead Sources) астрономите са потърсили близки аналози на първите галактики, образувани във Вселената, за да могат да бъдат проучени по-подробно.
„Наблюденията на GTC SHARDS са предоставили най-дълбоките данни за емисионните линии, получени някога за галактики джуджета, което ни позволява да идентифицираме наскоро стартирали системи за образуване на звезди“, отбелязва Перес-Гонзалес.
Изследването показа, че образуването на галактики е придружено от спиране и изблици на активност, последвано от затишие отново, тоест втората хипотеза най -вероятно е вярна.
Превод и редакция: „Нова Вест“, Ралица Димитрова
