Президентът Румен Радев събра на кръгла маса в „Бояна“ работодатели, синдикати, шефове в енергетиката и министри, след като в събота чу мнението на енергийните експерти. Темата на кръглата маса е „Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позиция на България пред ЕС.“
На срещата се дискутират различни идеи как токът отново да стане достъпен за бизнеса – от увеличени помощи за бита, през връщане на пари на фирмите, до промяна на системата.
Радев поиска от всички участници конкретни мерки срещу енергийната криза, която се изразява най-вече в цените на ток и газ. Той помоли да не се политизира кръглата маса, но въпреки това каза, че вижда хора, които с охота коментирали кризата, а за 10 години са натрупали дългове в енергетиката, оставили са страната без енергийна стратегия. Българските тецове не се ползват с механизъм за капацитет, за разлика от Полша. Той отправи укор, че 350 000 малки фирми са били извадени на свободния пазар, без да бъдат подготвени. Радев настоява участниците в кръглата маса да предложат мерки, които да влязат в подготовката на позицията на България за 21-22 октомври в Брюксел, където ще се проведе среща на върха за енергийната криза.
Президентът заяви, че мерките на Европейската комисия срещу високите цени са най-вече за битовите потребители, докато българските домакинства са на регулиран пазар. Най-важната мярка, която може да направи ЕК е дерогация или намаляване на цените на въглеродните емисии. Той поиска да се знае какво ще се случи след 1 януари, когато ще се повишат цените на ток и парно.
„Най-важната мярка, която България би имала полза, не присъства в съобщението на ЕК и това е или дерогация, или ограничаване и намаляване на цените на емисиите. Това е единствената политически контролирана мярка от ЕК – въглеродните емисии. Най-важното какви национални решения ще се вземат така, че страната ни да омекоти ударът от тази криза. Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки. Рискът е голям и в момента за българските граждани, защото тази криза с цената на тока, въпреки че стои постоянно цената на битовия ток, тя удря върху цената на всичко останало. Освен това от 1 януари 2022 г. какви ще бъдат цените, макар че оставаме на регулиран пазар?! Това е изключително важна мярка, която трябва да се обсъди. Какво ще се случи с цената на тока? Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост „Топлофикация София“. Това от своя страна завлича и „Булгаргаз“. Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени, и това много внимателно трябва да се анализира, и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар“, каза още държавният глава.
Премиерът Стефан Янев каза, че в сряда кабинетът ще обяви мерки, но не ги съобщи. Основният проблем е цената на тока за бизнеса, каза той. Спомена, че пускането на по-малки пакети на борсата не е е довело до очакваните резултати. Според него акцентът трябва да е към дългосрочния пазар. От четвъртък е ясна позицията на КРИБ – най-голямата работодателска организация у нас настоява за директни договори на 150-160 предприятия с АЕЦ „Козлодуй“ и с НЕК.
Да се компенсират за всички небитови потребители 75% от разликата между прогнозната пазарна цена на KEBR която е 119 лв. за мегаватчас, и реалните пазарни цени от август насам, докато се нормализира пазарът. С това искане ще влезе в “Бояна” председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Имало идея фирмите да отидат при доставчик от последна инстанция, като токът се купува на цена, близка до себестойността, плюс 10% печалба. При това положение цената на „Козлодуй“ ще е 60-65 лв. за мегаватчас, на вецовете на НЕК – 84 лв., и мегаватчас можело да се продава на 160 лв. Така, вместо фирмите да плащат по 400 лв., а после държавата да им връща 200 лв., пътят ще е по-директен.
