Възможно е Исландия да е фрагмент от древен континент, потънал в Северния Атлантик преди около десет милиона години. Ако тази хипотеза на европейските учени бъде потвърдена, последствията ще бъдат сериозни – политически и икономически
В крайна сметка правата върху минерали, включително въглеводороди, принадлежат на страната, която доказва, че находищата са част от континенталния й шелф, пишат от Риа Новости.
Исландия – геоложки феномен
От гледна точка на геотектониката, Исландия се намира на кръстопътя на два фрагмента от подводния хребет на Средния Атлантически океан. Това са веригите Рейкянес на юг и веригите Колбенсей на север.
Често дори в сериозни научни трудове се твърди, че островът е горната част на средноокеанския хребет и на повърхността е възможно да се наблюдава образуването на нова океанска кора в реално време.
Но не е така. Земната кора под Исландия е много по -дебела, отколкото би трябвало да бъде под океана, а съставът й е различен в сравнение с класическата океанска, представена главно от базалти. Значителен дял в него заемат фелсичните магматични скали, както натрапчиви, втвърдени под земята, така и ефузивни, изляти на повърхността.
Обикновено фелсовите магматични скали – гранити и риолити – се образуват чрез топене на сиаловия слой, богат на силиций и алуминий, което е характерно само за континенталната кора.
Въз основа на това учените предполагат, че Исландия, заедно с околния шелф, е фрагмент от един от континентите. За първи път подобна идея е изразена в началото на 20 век от шведския учен Герхард Якоб де Геер. Германският геофизик, основател на теорията за дрейфа на континента, Алфред Вегенер разглежда Исландия като реликва от континенталната „пяна“, останала след отделянето на Гренландия от Европа.
По -късно, към средата на 20 -ти век, стана очевидно, че островът е част от голяма вулканична провинция, простираща се от Шотландия до Гренландия, съставена от платобазалти – скали, които се изливат само в спокойна тектонска обстановка на изравнен релеф.
На континентите те образуват огромни полета на магнитен капан, като сибирските капани, които заемат по -голямата част от Източносибирската платформа, или Деканските капани на индийския субконтинент. Само Исландия е по -млада- тя е на около 60 милиона години.
Докато учените са изследвали дъното на Северния Атлантически океан, се появиха нови интересни подробности. Оказа се, че Исландия се намира не само на кръстопътя на два подводни хребета в средата на океана, но и на два континентални „моста“, свързващи Европа и Гренландия-Фарьорско-исландския праг на изток и Гренландия-Исландия на запад. А вътрешната структура е много подобна на тези континентални райони, не е ясно как са се появили в океана.
Северна Атлантида
В наскоро издадената колекция на Американското геоложко общество „Нови идеи в науките за Земята“ трима геолози – професор по геофизика в Университета в Дърам Джилиан Фулгер, професор по тектоника в Университета на Западна Бретан Лоран Джефрой и Лоран Гернигон от Геологическата служба на Норвегия – публикуваха статия, в която изразиха първоначалната версия на формирането на Исландия.
Смята се, че когато през юрския период, преди около 200 милиона години, суперконтинентът Пангея, който обединява почти цялата земна земя, започва да се разпада, той първо се разделя на два континента: Лавразия в Северното полукълбо и Гондвана в южна. Тогава Лавразия от своя страна се разделя на Северна Америка и Евразия и между тях възниква Атлантическият океан, който оттогава непрекъснато се разширява.
Оста на разширение или разпространение е разлом в земната кора, който минава по цялата централна част на Атлантическия океан. От двете му страни, поради притока на стопилки от мантията, се образува средноокеански хребет – той се простира непрекъснато от южния край на Африка и Южна Америка през Северния полюс до арктическите брегове на Евразия.
Фулгер и нейните съавтори предлагат друг вариант: след разпадането на Пангея океаните се образуват не на запад и изток от Исландия, а на север и юг. По средата, почти 200 милиона години, имаше ивица земя с ширина не по -малка от 300 километра – тя свързваше Гренландия и Скандинавия. Учените му дадоха името на микроконтинента Исландия (Исландия, за разлика от името на остров Исландия).
На югоизток от него, на северозапад от Великобритания и Ирландия, имаше друга ивица земя с континентална кора, свързваща се с древна Исландия. Заедно те образуват континента Голяма Исландия.
Преди около десет милиона години източната и западната му част потънаха под вода и остана само централната част – сегашният остров Исландия. Ако сега морското равнище спадне с 600 метра, древният континентален мост между Евразия и Северна Америка ще излезе на повърхността, а Атлантическият океан ще бъде разделен на две.
Според оценките на авторите, площта на древна Исландия е била около 600 хиляди квадратни километра, а на Голяма Исландия – повече от един милион квадратни километра. За сравнение: площта на днешна Исландия не надвишава 103 хиляди.
Превод и редакция: „Нова Вест“, Ралица Димитрова
