Футболното съоръжение се намира в столицата на Боливия – Ла Пас. Футболисти от много отбори изпитват истински страх да стъпят на терена, тъй като той крие голяма опасност за здравето им.
„Ернандо Силес“ в Ла Пас официално е футболен стадион, но да се нарече „площадка за изтезания“ също няма да е пресилено. Съоръжението без съмнение е най-опасното в света. Не един и два гостуващи тима са описвали за премеждията си на него. Казват, че световъртежът и гаденето са толкова силни, че краката им омекват като спагети.
В същото време боливийците се чувстват комфортно и това често им помага да побеждават далеч по-силни от тях съперници.
През 2007 г. Международната футболна федерация (ФИФА) забрани мачовете на „Ернандо Силес“, но това предизвика множество протести. И сега арената продължава да домакинства свободно на футболни двубои.
Боливия трудно може да се нарече футболна страна. През цялата си история националният отбор е участвал само три пъти на световни първенства и неминуемо отпада още след групите. За последно това се случи през паметната за нас 1994-та.
В турнира Копа Америка обаче боливийците има с какво да се похвалят – титла през 1963 г. и сребро през 1997 г.
Тези две постижения, на фона на постоянните неуспехи и липса на реални амбиции, изглеждат доста неестествени и със сигурност имат своето обяснение. То се крие в мястото на провеждането на двата турнира, пише webcafe.bg.
„Ернандо Силес“ е най-големият стадион в страната и е с капацитет от над 40 хиляди места. Строителството му започва през 1927 г. и продължава три години. Съоръжението носи името на 31-вия президент на страната Ернандо Силес Рейес, основател на Националистическата партия, който е на власт от 1926 до 1930 г. и остава в историята като изключително харизматичен лидер.
От откриването си арената се превръща в първи дом на боливийския национален отбор по футбол. През 1940 г. в Кочабамба е открит и друг голям стадион – „Феликс Каприлес“, но капацитетът му е за 10 хиляди души по-малко.
На „Ернандо Силес“ играе не само държавният тим, но и местните грандове Боливар и Стронгест. Понякога на стадиона се провеждат и мачове на други отбори.
Най-важният детайл в характеристиката на „Ернандо Силес“ се крие в това, че се намира в квартал „Мирафлорес“ и се издига на надморска височина от 3601 м.
Представете си как се диша на него и ще си обясните световъртежа и гаденето, които измъчват гостите.
През 1963 г. Боливия за първи път е домакин на голям международен турнир – първенството на Южна Америка, което днес познаваме като Копа Америка. Мачовете се играят както на „Силес“, така и на „Каприлес“. Шампионатът се провежда в група по системата „всеки срещу всеки“, а Боливия заема първото място след победи над Перу (3:2), Парагвай (2:0), Аржентина (3:2) и Бразилия (5:4).
През 1997 г. страната отново домакинства на континенталния турнир, но форматът вече е различен – групи плюс елиминационна фаза. Боливийците оглавяват своя поток, в който са още Аржентина, Парагвай и Чили, след което на четвъртфиналите побеждават Колумбия – на „Ернандо Силес“, разбира се. На полуфиналите се справят с Мексико, но губят финала срещу Бразилия с 1:3. Как „селесао“ достига до подвига си на почти 4 км над морското равнище, остава загадка.
През 2001-ва обаче боливийските фенове виждат победа над „златистите“, а през 2009 г. Аржентина отнася шест гола. В квалификациите за световните през 2006, 2010 и 2014 г. Боливия печели десет победи у дома и записва осем равенства. Резултатите при гостуванията са на точно обратния полюс – две равенства и нито един успех.
По време на квалификацията за Мондиал 2018 боливийците губят всичките си визити, но печелят четири победи у дома, включително над Аржентина и Чили. Те правят нулев „хикс“ на „Ернандо Силес“ с Бразилия, а в ответния двубой са разгромени от „селесао“ с 0:5.
През годините съперниците на Боливия многократно са се оплаквали от нечовешките условия за футбол в Ла Пас. Често се налага противниковите футболисти да бъдат свестявани с кислородни маски. Учестеният пулс и главоболието са неизбежните спътници на гостите на „Ернандо Силес“.
„Първото нещо, което те посреща в съблекалнята в Боливия, са кислородни бутилки. Трудно е не само физически, но и психически. Правиш няколко спринта и усещаш как белите ти дробове започват да горят. И си мислиш: „Сякаш не съм готов за това.“ Няма как да си готов“, разказва бившия венесуелски национал Алехандро Морено.
Споменът на Лионел Меси след квалификацията за Мондиал 2014 в Ла Пас не е много по-жизнерадостен. „Просто е страшно да се играе там. След всяко ускорение на терена ти трябва време да се възстановиш. През цялото време чувстваш главоболие и световъртеж“, обясни суперзвездата.
Тогава се говореше, че на няколко пъти Лео е бил близо до припадък, въпреки че аржентинецът отрече това.
През 2017 г. към армията на недоволните се присъедини и Неймар. „Нечовешко е да се играе в такива условия – каза бразилецът. – Теренът, височината, топката – всичко беше ужасно.“
Но няма нищо странно. Според лекарите организъм, неподготвен за такава надморска височина, губи около 30 процента от физическите си способности. Най-опасно е за хора със сърдечни проблеми, чието състояние може да се влоши необратимо.
Адаптацията към тези условия отнема няколко седмици, но в повечето случаи противниците на боливийците пристигат в предишния ден преди мача.
Затова местните, които са привикнали на силно разредения въздух, печелят огромно предимство на терена и се случва колоси като Бразилия или Аржентина да си тръгват от „Ернандо Силес“ с наведени глави.
Въпросът за това доколко е безопасно да се играе на този стадион се обсъжда вече почти 15 години.
На 57-ия конгрес на ФИФА през 2007-а бе взето решение да се забранят мачовете на стадиони на надморска височина над 2500 м. Това обаче предизвика остри критики от страна на представители на футболната общност не само в Боливия, но и в Колумбия, Еквадор, Перу, Чили и Мексико.
Диего Марадона, близък приятел на тогавашния президент на Боливия Ево Моралес, също се опълчи на международната централа. „Ако отборите имат проблеми с адаптацията, просто да пристигат по-рано в Боливия. По същия начин могат да забранят футбола в Русия заради студа“, изригна дон Диего.
„Този, който печели на високо, печели с достойнство. Този, който се страхува от високото, няма достойнство“, произнесе се пък президентът Моралес.
Не е изненадващо, че ФИФА не издържа на натиска и свали забраната за футбол на „Ернандо Силес“.
Официалната мотивировка беше, че стадионът има национален статут.
Впоследствие боливийските футболни власти многократно критикуваха „несправедливото“ отношение към височинните стадиони в други страни.
По-специално те застанаха зад еквадорския „Олимпико Атауалпа“, който се намира на височина от 2780 м над морското равнище. Арената е дом на националния отбор на Еквадор от 1951 г. В резултат на това котата от 2500 м беше повишена до 3000 и почти всички „стадиони в небето“ продължиха да функционират свободно. „Ернандо Силес“ обаче стърчи с още 601 м в облаците.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
