Озоновата дупка над Южния полюс достигна исторически размери

409

Експерти прогнозират, че тя ще продължи да расте. Към момента озоновата дупка над Южния полюс е с размери по-големи от тези на Антарктида, пише Асошиейтед прес.

Службата за атмосферно наблюдение към ЕС отчете, че за две седмици озоновата дупка е нараснала значително и е сред 25-те процента на най-големите такива явления, регистрирани от специалисти от 1979 г.

„Положението е много подобно на миналата година, когато озоновата дупка също не беше необичайна до началото на септември, но след това се превърна в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. Вихърът е доста стабилен, а температурата в стратосферата е дори по-ниска от миналата година, така че дупката може да продължи да расте две или три седмици“, каза Винсент-Анри Пеш, ръководител на спътниковата мониторингова програма, цитиран от DarikNews.

Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 г. Световната метеорологична организация (СМО), отбеляза, че дупката е нараснала бързо миналата година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия период на наблюдения на озоновия слой. Това се дължеше на силния, стабилен и студен полярен вихър и много ниските температури в стратосферата.

През 2019 г. озоновата дупка над Антарктида беше необичайно малка и краткотрайна.

Озоновият слой в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхност представлява газова обвивка, която предпазва планетата от вредното въздействие на ултравиолетовата радиация, излъчвана от Слънцето. През 80-те години беше установено, че озонът в атмосферата започва бързо да намалява поради високата концентрация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха широко използвани в хладилници и климатици.

Благодарение на мерките, предприети в съответствие с Монреалския протокол от 1987 г. към Виенската конвенция за защита на озоновия слой (1985 г.) и четирите изменения към нея до 2015 г. емисиите на изчерпващите озона вещества са намалени с повече от 90 процента.

По публикацията работи: Мариела Анастасова