От 1 септември 2021 г. влизат в сила разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се променя механизмът за определяне на намалението на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне на размера на трудовите пенсии на лицата, родени след 31 декември 1959 г. и осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ).
С тях се цели постигането на по-малко по размер намаление на индивидуалния коефициент и съответно – по-висок размер на пенсията, отпускана от държавното обществено осигуряване (ДОО).
Посочените промени ще се прилагат при изчисляването на размера на всички лични и наследствени пенсии, свързани с трудова дейност, които се отпускат с начална дата след 31 август 2021 г., както и на пенсии с по-ранна начална дата, ако производството по отпускането им не е приключило към момента на влизане в сила на новите текстове и все още не е определен действителният им размер.
Новите положения ще се прилагат при изчисляването на индивидуалния коефициент както по разпоредбите, приложими за пенсии с начална дата преди 2019 г. (старата методика), така и по текстовете, приложими за пенсии, отпуснати след това (новата методика).
Изрична разпоредба е предвидена за трудовите пенсии с определен действителен размер с намален индивидуален коефициент, които са отпуснати с начална дата преди началото на септември 2021 г. В момента Националният осигурителен институт (НОИ) изплаща общо 172 226 такива пенсии.
Всеки пенсионер с такава пенсия ще може да подаде заявление с искане за преизчисляването ѝ с индивидуален коефициент, намален съгласно новите разпоредби, ако това е по-благоприятно за него. Заявлението може да се подава лично или с нотариално заверено пълномощно в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, не по-късно от 30 септември 2022 г. Във връзка с тази възможност за преизчисляване на отпуснатата трудова пенсия въз основа на заявление от пенсионера, следва да се има предвид, че когато на лицето се изплаща пенсия, приравнена на минимално гарантирания от държавата размер за съответния вид пенсия, но действителният ѝ размер е по-нисък от този минимален, преизчисляването може да няма очаквания ефект: когато преизчисленият размер остане отново под гарантирания минимален размер, той ще продължи да се изплаща без промяна, а ако преизчисленият размер надхвърли с малко изплащания до преизчисляването минимален размер, увеличението на изплащаната пенсия ще е ниско. Тези случаи ще са повече при пенсиите за инвалидност, като се има предвид, че 105 549 или почти 70 на сто от изплащаните 151 246 пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест с намален коефициент, са в минимален размер. При пенсиите за осигурителен стаж и възраст с намаление на индивидуалния коефициент, които са 15 134, изплащаните в минимален размер пенсии са 1 503 или малко под 10 на сто, поради което ефектът от преизчисляването при тях ще е по-осезаем.
При преизчисляването не може да се променя методиката, по която първоначално е изчислен индивидуалният коефициент (по старата или по новата методика), а само начинът за определяне на намалението на осигурителния доход на заявителя, от който се изчислява коефициентът.
Трябва да се има предвид, че ефектът от преизчисляването на отпуснатата пенсия е строго индивидуален и както изчисляването, така и намалението на индивидуалния коефициент зависи пряко от осигурителната история на лицето и конкретните периоди на осигуряването. Намалението на коефициента отразява обстоятелството, че лицата, родени след 1959 г., се осигуряват за държавна пенсия с по-нисък размер на осигурителната вноска за риска „старост“, тъй като част от нея постъпва в УПФ с цел получаване на втора допълнителна пенсия.
