Кога хъркането може да е признак на заболяване?

blank
Снимка: Freepik

Хъркането е често срещана нощна „сценична изява“ със силния пол в главната роля и в много случаи става причина за негодувание от страна на засегнатите нежни половинки. Изглежда привидно безобидно, повече досадно, отколкото опасно, но може ли дразнещото хъркане всъщност да се окаже алармиращ симптом за подлежащо сериозно заболяване, криещо тревожни рискове за здравето?

Сънната апнея представлява често срещан и изключително опасен здравен проблем, чиито симптоми се проявяват предимно нощем под формата на оглушително хъркане, последвано от кратки паузи, в които лицето не диша. Не всеки, който хърка нощно време, страда от сънна апнея, както и не всички пациенти със сънна апнея хъркат безмилостно, но в много от случаите това е алармиращият признак, насочващ към консултация със специалист.

Сънната апнея често покосява мъжете над 40 години, особено при налични вредни навици, като прекомерно тютюнопушене и честа злоупотреба с алкохол, наднормено тегло или затлъстяване. Наличието на изкривяване на носната преграда, някои подлежащи заболявания, като алергии, хронични проблеми със синусите и гастроезофагеална рефлуксна болест и данните за фамилна обремененост значително повишават риска от възникване на състоянието.

Обикновено се касае за така наречената обструктивна сънна апнея, при която се блокира въздушният поток и чести провокатори са гореизброените фактори. В по-редки случаи е налице централна сънна апнея, при която са налице неврологични нарушения и която се описва предимно сред мъже над 65 години, страдащи от тежки сърдечни и неврологични увреждания, след прекаран инсулт, при мозъчен тумор и други.

Освен силно хъркане всяка вечер, сънната апнея води до често събуждане поради недостиг на въздух, сухота в устата при събуждане, различни по продължителност паузи в дишането нощем, нарушения в качеството на съня. Основният белег, който отличава заболяването от баналното и безобидно хъркане, е наличието на неразположения през деня, свързани с недостига на сън. Те най-често включват повишена раздразнителност, лабилно настроение, нарушена концентрация, намалена трудоспособност, сънливост през деня, сутрешно главоболие, постоянна умора.

При тривиалното хъркане, което не е свързано с подлежащо заболяване, след оглушителна нощ обикновено лицето се чувства изпълнено с енергия, отпочинало, като негативите и дискомфорта са за спящата до него половинка.

В случай, че имате съмнения относно хъркането на вашата половинка, вместо да правите догадки е по-добре да се консултирате със специалист и след съответните изследвания ще се уточни наличието или липсата на сънна апнея.

Изложени на по-висок риск са лицата, които не делят леглото си с никого и съответно няма свидетел на техните изяви през нощта, който да ги насочи към специалист. При тях забавянето в диагностиката ги излага на опасност от усложнения, тъй като сънната апнея подмолно и тихомълком може да провокира сериозни сърдечно-съдови и неврологични нарушения, да отключи диабет, депресия, а в някои макар и редки случаи може да предизвика внезапна смърт.

Лечението обикновено е комплексно и включва добра хигиена на съня, подходящи дихателни упражнения, редукция на теглото при необходимост, ограничаване на вредните навици, а насочената терапия се състои в използването на специални устройства за механична терапия, зъбни устройства и импланти.

Автор: Д-р Лилия Пашова-Стоянова