Много граждани подават сигнали, затова че въпреки тяхното нежелание, личните им данни се обработват от електронните медии, но не знаят, че понякога самите те нарушават закона за личните данни като поставят видеонаблюдение на паркинги, жилищни сгради и др.
„Масовото видеонаблюдение води до подаването на много жалби. Комисията прави по 2 000 – 3 000 проверки на подобни сигнали на година“, каза пред BloombergTV председателят на Комисията за защита на личните данни – Венцислав Караджов и добави, че физическите лица нямат право да осъществяват масово видеонаблюдение и съпътстващото събиране и обработка на лични данни на публични места.
„Става дума за наблюдение на улици, жилищни сгради, магазини, паркинги. Това се прави предимно с цел охрана – хората искат да виждат кой влиза в блока им, да наблюдават колата си, кой минава по улицата им. Това няма как да се случи. Регламентът, а и Конституцията, позволяват непосредствена защита на имуществото и семейството – камери може да се сложат, но трябва да обхващат определени места, без да се нарушават правата на другите. Това видеонаблюдение се използва и за разрешаването на междуличностни проблеми. Отделно има проблеми с поставянето на камери в етажната собственост без да се иска разрешение“, каза Караджов и добави, че това не засяга видеонаблюдението в затворените жилищни комплекси, защото там се извършва от лицензирани охранители.
За да изследва по-добре сектора и да предприема по-добри действия Комисията за защита на личните данни е подписала споразумение с Националната асоциация за защита на потребителите. Не разполагаме с достатъчен капацитет за цялостен преглед и се надяваме да се включат и още партньорски и професионални организации като АЕЖ, каза Караджов.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
