Служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да анлизира дейностите, свързани със здравното обслужване, извърешни по време на пандемията в периода 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г. Анализът беше представен днес.
От Центъра посочиха, че страна ни е на едно от челните места в Европа и света по смъртност. Причината за това е комплекс от фактори. Първият от тях е факторът възраст. България е страната с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност в ЕС за 10 години назад. Страната е водеща и по болести, свързани с кръвообръщение.
„Още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение. Това е показател за качеството на здравната система. Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява 1,5 години средната продължителност на живота. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живо в здраве са по-малко от средните в ЕС – нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики”, обясни доц. Христо Хинков.
166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. Според НЦОЗА България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на трето място. За това има три хипотези – първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.
Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. Доц. Хинков посочи, че материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично са намалели и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери.
„В началото лабораториите са твърде малко. При втората вълна броят на PCR- тестовете се увеличава многократно спрямо броя на заразени, което показва, че изследванията се увеличават. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и неможе да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков.
