Климатолог разкри колко ще скочи живакът през юли

Последният ден на юни обещава горещо време

„На обяд ще е тежко днес, особено за тези, които понасят тежко жегите. Все пак сме в период, в който е нормално да има горещини“. Това заяви в ефира на Нова телевизия климатологът Симеон Матев.

Най-високите стойности се очакват по западното поречие на Дунав, по долината на река Струма и в сърцето на Горнотракийската низина. За цялата страна е в сила жълт код за жега. Въпреки горещото време следобед на изолирани места в Западна и Централна България, главно около и в планините ще има условия за краткотраен валеж с гръмотевици.

Около крайбрежието – безоблачен, слънчев и горещ ден. Температури на въздуха в горещата част на денонощието – между 26 и 31 градуса. Морската вода – 24-25 градуса с незначително вълнение.

„На 5-и юли ще е един от най-топлите дни в историята на нашата страна. През 2000 година на този ден отчетохме между 40 и 45 градуса. Ще видим сега до колко ще стигне живакът“, добави той.

Матев отбеляза, че и в Канада са измъчвани от рекордни горещини, а живакът е скочил във вторник до 49 градуса.

„Всички рекорди са както плод както на закономерност, така и на случайност. Има неща, които трябва да се напаснат“, каза той.

По думите му от утре може да очакваме захлаждане.

„От Северозапад напират по-студени въздушни маси, които ще балансират въздушното поле. На 2-3 ще имаме и превалявания. На места дъждът ще е обилен и над нормата. На места ще има и градушки и това са процеси, от които не можем да избягаме. Тези градушки вчера паднаха в Швейцария и Германия“, добави той.

„Юли като цяло ще е по-топъл от обичайното. Положителната аномалия ще е по-голяма в Западна България. Валежите ще са близки до нормите. Тази година има основание да смятаме все пак, че те ще са с 20-на процента повече от миналата година“, каза Матев.

По думите му трябва да благодарим на глобалното затопляне за това, че температурата на морската вода се повишава. Той обеща през втората половина на месец юли по-стабилно време, почти без превалявания.

По публикацията работи Снежина Раева