Днес църквата почита памета на Светите равноапостоли Петър и Павел. Празникът е наричан Петровден и е един от най-почитаните през летния период.
Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители”. Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.
Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67-ма година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня.
В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.
В някои райони на Петровден се правят сборове. По стара българска традиция на този ден във всеки дом се прави курбан с най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ — характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки-петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете.
Според народните поверия св. Петър е добродушен старец, облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за Рая при подялбата на света между светците.
В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца, досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволявал да си откъснат плод от райското дърво. Майките обаче не бивало да отхапват от тях.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи, светецът олицетворявал злото стихийно начало.
Имен ден днес празнуват Петър /от гръцки „камък”/, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен. Честит празник!
