Повод за празнуване имат в Перник. Навършват се 92 години от обявяването на Перник за град. С Указ 402 на Цар Борис III на днешния ден Пернишката селска община е преобразувана в градска.
Историята на населеното място започнала още в средата на VI-ото хилядолетие пр. Хр. Селището Перник е съвременник на Казанлъшката гробница, на Тракийското съкровище, свидетел е на завоеванията на Александър Македонски, Олимпийските игри, управлението на Перикъл в Атина. Предполага се, че името Перник идва от Перун, към което е прибавен суфиксът -ИК. Окончанието е характерно за прабългарския език, предаде БТА.
Перник е един от най-дългите градове в България, като от запад на изток дължината му по протежение на котловината достига 20 км. В града са се случили много неща за първи път у нас, отбелязват от Регионалния исторически музей. През 2018 г. тук заработила първата родна топлоцентрала, която носела името на града. През 1931 г. с български и белгийски капитали започнало строителството на фабрика „Кристал“ за производство на плоска и куха стъклария. Същата година в Перник било произведено първото българско стъкло. През 1933 г. започнало изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали „Български железни заводи“. Година по-късно била пусната в експлоатация първата брикетна фабрика.
Тук бил построен и първият машиностроителен завод в България „Струма“. Произведените в него машини се изнасяли на три континента. Открита била и фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераснала в единствения завод на Балканите за производство на пектин. Всички природни изкопаеми на страната в продължение на десетилетия са били управлявани от пернишката минна дирекция, а пернишкият въгледобив до началото на седемдесетте години бил основен източник на българската енергетика. В металургичния завод „Ленин“ /сега „Стомана“/ била излята първата българска стомана. Датата, на която това се е случило – 6 ноември, и до днес се чества като Ден на металурга. Бурното индустриално развитие на Перник продължило и през следващите години. Открити били заводите за токоизправители, феромагнити, за големогабаритни металорежещи машини, за специални стоманени профили, за заваръчни машини.
С разработването на новите рудници и откриването на новите промишлени заводи градът се разрастнал многократно. Перник е първият български град с модерен градоустройствен план, с водоснабдяване и канализационна система. Жилищният квартал „Твърди ливади“, построен в периода 1926-1928 г., пък станал първият планиран работнически квартал в България. Миньорското селище има железопътна връзка със София още от 1893 г. През 1895 г. в Перник светнала първата електрическа крушка в България, дори преди Царския дворец. Четири години по-късно била построена и първата българска електроцентрала. В края на 1901 г. село Перник имало своя „музикален състав“ – първия граждански духов оркестър у нас. Преди да бъде обявен за град Перник имал парк, в който всяка вечер свирел минният струнен оркестър, театър, добра спортна база, изградени културно-просветни, благотворителни, културни и спортни организации.
Сега от индустриалната гордост на Перник е останал само металургичният завод „Стомана“. На мястото на първия машиностроителен завод има хипермаркет, няма и спомен от уникалния завод „Пектин“, ТЕЦ „Перник“, „Български железни заводи“ и др. На територията на бившия завод „Кристал“ пък наскоро полицаите разкриха модерна нарколаборатория.
