На 24 юни отбелязваме Еньовден. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Смята се, че на днешния ден тревите и билките имат най-голямата лечебна сила, особено по изгрев слънце. Вярва се, че сутринта на празника Слънцето „трепти“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Чества се и като празник на билкарите. Православната църква пък отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.
От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.