Смъртта е нещо неизбежно, защото тя е естествения край на живота. Загубата на близък човек винаги оставя огромна празнина в душите ни, но съществуват малки знаци, които ни подсказват, че близките ни все още са сред нас.
Духовният и материалният свят са разделени от тънка граница и затова често усещаме, че починалите ни близки са близо до нас.
Много често се случва да сънуваме любим човек, който вече не е сред живите. Според една интересна теория, когато спим, душата ни се пренася в астралния свят, където можем да срещнем призраци. След като се събудим, съзнанието ни се връща и нощните ни преживявания изглеждат нереални.
Въпреки това си струва да помислим над това, което покойникът е искал да ни каже. Това е най-лесният начин за връзка с живия свят.
Трептяща светлина
Пресичайки границата между световете, душите нарушават енергийната си матрица. Огънят е един вид „детектор“, който ни съобщава за това. Така че, ако нещо подобно се случи и в дома ни, трябва да сме сигурни, че мъртвите ни близки се опитват да разговарят с нас.
Електроуредите се включват сами
Духовете могат да влияят на работата на електронните устройства. Хората, които живеят в обитавани от призраци къщи, могат да разкажат много неща по тази тема.
Техниката се държи така, сякаш живее свой собствен живот. Телевизорите или аудиоустройствата се включват и изключват самостоятелно, компютрите и мобилните телефони спират да работят. Това също може да е знак, че призраците искат да ви кажат нещо.
Часовниците спират
Друг знак, че близките ни, които вече не са между живите, искат да се свържат с нас, е спирането на часовника. Тук няма никакво значение дали той е кварцов, или електронен. Обикновено спират в часа, когато нашият любим човек е напуснал този свят, пише Blitz.
Понякога се случва така, че часовникът, който досега е работил безотказно, спира в момента, в който и сърцето спира да бие, и повече никога не започва да работи. Също така се случва да видим на циферблата датата на смъртта на любимия си близък или пък други цифри, свързани с нея.
По публикацията работи: Мариела Анастасова