Гренландия „потъмнява“: Какво се случва със снежната покривка?

Гренландия вече е по-малко бяла, заради липса на снежни бури. Тя отразява слънчевите лъчи по-слабо и това допринася за затоплянето ѝ. Това е установено след проучване, пишат Франс прес и Ройтерс. 

Площта на ледената шапка на Гренландия се е затоплила най-малко с 2,7 градуса по Целзий от 1982 година насам. Това е довело до бързото топене на ледовете, се казва в статия, публикувана в „Джиофизикъл рисърч летърс“, пише NOVA.

А от десетина години сателитни наблюдения доказват, че делът на отразената светлина от снега, познат като албедо, намалява. Вследствие на това Гренландия потъмнява и става по-топла.

Но причината за тази смяна на цвета досега беше загадка. Дали е била причинена от присъствието в снега на частици, поглъщащи светлината, като например саждите, породени от изгарянето на изкопаемите горива, или от друго нещо?

За да отговорят на този въпрос, учени от американския университет „Дармът“ преминали стотици километри в Гренландия в две кампании по вземане на проби – през 2016 и 2017 година.

Размерът на снежинките, начинът, по който отразяват светлината и отпадъчните вещества, присъстващи в снега, били измерени на десетки места. Учените стигнали до извода, че замърсяването не е виновно за наблюдавания феномен. По думите на Гейбриъл Луис, един от главните автори на изследването, гренландският сняг е сред най-чистите в света. Така че виновникът за затоплянето бил търсен другаде. Той бил идентифициран в лицето на атмосферното блокиране. Това е климатично явление, което може да се задържи няколко седмици над някои региони на Гренландия. То се изразява в промяна на въздушната циркулация и съществено намалява снежните бури, а те са от жизнено значение.

„Когато снегът падне и се задържи на повърхността, той променя формата си и снежинките стават по-големи“, изтъква Луис. „Само след няколко дни се променя отразителната способност на снега и тя значително спада. Поради тази причина наличието на пресен сняг е толкова важно, за да се избегне затоплянето и топенето на ледниците“.

По публикацията работи: Мариела Анастасова