Историите зад днешната дата: Априлското въстание, Христо Проданов и още нещо

Историите зад датата 20 април – Априлското въстание, първият българин, изкачил Еверест и малка столична революция

Априлското въстание

На тази дата, точно преди 145 години, избухва Априлското въстание. Неудържимият порив за свобода завършва неуспешно, но въпреки това остава в историята като един от най-ярките примери за храброст и смелост на която е способен народът ни в името на своето освобождение! При потушаване на въстанието са избити над 30 000 души, а много селища са опожарени и разрушени. И все пак – Априлското въстание се оказва онази революция, необходима на народа ни, за да достигне до бленуваното Освобождение само няколко години по-късно.

Автобусният транспорт в София

Революция, но от много по-скромен мащаб, се е състояла в София на 20 април 1935 година. Тогава тръгват първите автобуси в столицата! В началото автопарка на общината включвал 10 автобуса „Прага“, а до 1940-а са доставени още 10 автобуса МАН и два „Мерцедес“. След избухването на Втората световна война, този вид транспорт запада, припомня bTV. Бомбардировките унищожават голяма част от автобусите, другите са спрени от движение, заради липсата на части и така в следвоенните години превозът на пътници се извършва само с 8 коли. За сравнение – първият трамвай тръгва по улиците ни още в края на 19 век, а първия тролей 6 години след автобуса. Сега съставът на градския транспорт наброява над 650 автобуса, които поемат огромен поток от пътници -всекидневно.

Първият българин на Еверест

И още един връх за страната на този ден – в пряк и преносен смисъл. На 20 април през 1984 година български алпинист за първи път изкачва връх Еверест Сам, без кислород и само за 33 дни – Христо Проданов е и първият алпинист покорил върха през април, когато условията в планината са изключително тежки. По радиостанцията си на колегите си в базовия лагер той казва „Аз съм на върха!“.

Уви, Христо Проданов не може да се радва на постижението си дълго, защото само два дни по-късно, спускайки се към базовия лагер, той загива. Посмъртно е награден с почетното звание „Герой на Народна република България“.

По публикацията работи Снежина Раева