Астрономи засякоха първите рентгенови лъчи от Уран

Астрономите за първи път откриха рентгенови лъчи от Уран, използвайки рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА. Този резултат може да помогне на изследователите да опознаят в по-голяма степен тази загадъчна планета

Уран е седмата планета от Слънчевата система.Тя има третия по размер планетарен радиус и четвърта по големина планетарна маса в Слънчевата система. Уран се отличава от всички други планети, защото нейната ос на въртене е наклонена настрани, което прави планетата една от най-трудните за опознаване.

Единственият космически кораб,  който някога е летял от Уран е корабът „Вояджър 2“. В момента астрономите  разчитат на телескопи, намиращи се много по-близо до Земята, като Чандра и космическия телескоп „Хъбъл“, за да научат нещо повече за тази далечна и студена планета, изградена почти изцяло от водород и хелий.

Новото откритие е базирано на наблюдения, направени с рентгеновата обсерватория „Чандра“ – космически телескоп, намиращ се в орбитата около Земята. Първите наблюдения са направени през 2002-ра, след което през 2017-та са извършени още две. Когато екип от астрофизици, ръководен от Уилям Дън от Лондонския университетски колеж във Великобритания, най-накрая анализира данните от 2002-ра, се натъква на ясни доказателства за рентгеново лъчение от Уран.

Фактът, че Уран излъчва рентгенови лъчи, не е особено изненадващ. Астрономите са засичали рентгеново лъчение от множество обекти в Слънчевата система, включително от комети, Венера, Земята, Марс, Сатурн, Плутон и Юпитер. Не е странно и това, че се натъкваме на него чак сега, особено като имаме предвид трудностите, пред които сме изправени при изучаването на тази далечна планета.

Странното в случая е, че не знаем как точно Уран излъчва това рентгеново лъчение.

Съществуват няколко потенциални възможности. По-голямата част от рентгеновото лъчение в Слънчевата система идва от Слънцето – то се разпръсква, когато достигне облаците на Юпитер и Сатурн. Вероятно нещо подобно се случва и на Уран, въпреки че изчисленията на екипа показва наличието на повече фотони, от колкото би следвало да има при подобен процес.

Сиянията са друг процес, произвеждащ рентгенови лъчения в Слънчевата система. Те настъпват, когато енергизираните частици си взаимодействат с планетарната атмосфера. На Земята виждаме крайния резултат под формата на невероятно красив танц от зелена светлина на небосвода. Те обаче се образуват и на други планети като Юпитер, Марс и Сатурн. Дори кометите могат да имат сияния.

В повечето случаи магнитното поле играе роля в генерирането на сиянията – частиците се ускоряват по линиите му и накрая се установяват в атмосферата.

Не е изключено подобни процеси да се случват и на Уран – и по-специално, в горната атмосфера на планетата. Ако това е така, то тези сияния вероятно ще са много по-сложни от което и да е друго, което сме наблюдавали в Слънчевата система.

По публикацията работи: Ралица Димитрова