Астрономите за първи път откриха рентгенови лъчи от Уран, използвайки рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА. Този резултат може да помогне на изследователите да опознаят в по-голяма степен тази загадъчна планета
Уран е седмата планета от Слънчевата система.Тя има третия по размер планетарен радиус и четвърта по големина планетарна маса в Слънчевата система. Уран се отличава от всички други планети, защото нейната ос на въртене е наклонена настрани, което прави планетата една от най-трудните за опознаване.
Единственият космически кораб, който някога е летял от Уран е корабът „Вояджър 2“. В момента астрономите разчитат на телескопи, намиращи се много по-близо до Земята, като Чандра и космическия телескоп „Хъбъл“, за да научат нещо повече за тази далечна и студена планета, изградена почти изцяло от водород и хелий.
Новото откритие е базирано на наблюдения, направени с рентгеновата обсерватория „Чандра“ – космически телескоп, намиращ се в орбитата около Земята. Първите наблюдения са направени през 2002-ра, след което през 2017-та са извършени още две. Когато екип от астрофизици, ръководен от Уилям Дън от Лондонския университетски колеж във Великобритания, най-накрая анализира данните от 2002-ра, се натъква на ясни доказателства за рентгеново лъчение от Уран.
Фактът, че Уран излъчва рентгенови лъчи, не е особено изненадващ. Астрономите са засичали рентгеново лъчение от множество обекти в Слънчевата система, включително от комети, Венера, Земята, Марс, Сатурн, Плутон и Юпитер. Не е странно и това, че се натъкваме на него чак сега, особено като имаме предвид трудностите, пред които сме изправени при изучаването на тази далечна планета.
Странното в случая е, че не знаем как точно Уран излъчва това рентгеново лъчение.
Съществуват няколко потенциални възможности. По-голямата част от рентгеновото лъчение в Слънчевата система идва от Слънцето – то се разпръсква, когато достигне облаците на Юпитер и Сатурн. Вероятно нещо подобно се случва и на Уран, въпреки че изчисленията на екипа показва наличието на повече фотони, от колкото би следвало да има при подобен процес.
Сиянията са друг процес, произвеждащ рентгенови лъчения в Слънчевата система. Те настъпват, когато енергизираните частици си взаимодействат с планетарната атмосфера. На Земята виждаме крайния резултат под формата на невероятно красив танц от зелена светлина на небосвода. Те обаче се образуват и на други планети като Юпитер, Марс и Сатурн. Дори кометите могат да имат сияния.
В повечето случаи магнитното поле играе роля в генерирането на сиянията – частиците се ускоряват по линиите му и накрая се установяват в атмосферата.
Не е изключено подобни процеси да се случват и на Уран – и по-специално, в горната атмосфера на планетата. Ако това е така, то тези сияния вероятно ще са много по-сложни от което и да е друго, което сме наблюдавали в Слънчевата система.
По публикацията работи: Ралица Димитрова
