БХРА с редица предложения за законодателни промени за преодоляване на кризата от Covid-19

От Асоциацията предлагат 12 промени с цел преодоляване на кризата

Необходими са спешни законодателни промени, чрез които да се преодолее кризата, породена от Covid-19, категорични са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). По време на серията от разговори с политическите сили, кандидати за 45-то народно събрание, националната професионална организация обясни какви конкретни нормативни промени са необходими.

Сред тях са:

• Временно замразяване на дейността на неработещи туроператори и туристически агенции

В резултат на действащото в миналото законодателство, повечето собственици на хотели притежават фирми с регистрация за туроператор и турагент, които не са действащи и са били създадени основно за входящ туризъм. За да не се загубят тези регистрации, следва да се разгледа възможността със заявление до Министерство на туризма временно да се замрази дейността на съответния туроператор или турагент за определен период, през който да не развива дейност и да не се нуждае от сключване на ато в този период е ясно, че не трябва да се развива дейност и да не се предоставя съответната застраховка. Когато се реши да се поднови дейността на съответната фирма с регистрация за туроператор и турагент, да е необходимо да се подаде съответно заявление до Министерство на туризма и да се представи действаща застрахователна полица.

Освен това според БХРА трябва да се предвидят и административни сакнкции в случай, че компании е решила да не работи, а се установи обратното.

• Промяна в Закона за местните данъци и такси за намаляване на туристическия данък и промяна на срока за определянето му

Според БХРА трябва да бъдат променени текстовете на чл. 61с, ал. 1 и ал. 2, в Закона за местните данъци и такси. Съгласно действащата нормативна уредба, размерът на туристическия данък се определя с наредба на Общинския съвет и е в границите от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. Така определеният туристически данък се явява завишен и не е съобразен с реалността в туристическия бизнес и изключително сериозната конкуренция, която в много случаи не позволява вдигане на цената при договаряне, а когато е възможно е от 0,50 – 1,00 евро.

Друг съществен проблем е срокът, в който се определя размера на туристическия данък, който обикновено съвпада със срока, в който се определя бюджета на съответната община, което е късно за туристическия бизнес имайки предвид, че договарянето на легловата база за следващия сезон се извършва през юли или август. В тази връзка считаме, че е логично срокът за определяне на туристическия данък да е до 30 юни на предходната година. В този случай хотелиерите ще са наясно какъв ще е размера на данъка и как той ще се отрази на договарянето.

С цел стимулиране на пазара и запълняемост на легловата база извън сезона БХРа предлага и лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години, които ползват нощувка, да дължат туристически данък в размер 50 на сто от определения от общинския съвет данък за съответната община.

Предвид изложеното, предлагаме размера на туристическия данък да се определя с наредба на Общинския съвет, не по-късно от 30 юни на предходната година и да бъде в размер от 0,20 лв. до 1,50 лв.

• 5-годишен мораториум върху данък сгради за незавършени и невъведени в експлоатация строежи

Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, в сила от 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двугодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

Съгласно § 28 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2020 г., за новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г. На базата на подадените данни служителите на съответната общинска администрация определят размера на дължимия данък.

С разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, се създава специално правило относно облагаемите с данък обекти, което се отнася до новопостроени сгради, подлежащи на приемане по изисквания от ЗУТ ред, които не се ползват и не биха могли да се ползват от собствениците им, поради това, че нямат разрешение за ползване.

За да бъдат ползвани съответните обекти, собствениците им трябва да ги завършат като вложат лични средства или средства получени чрез банково кредитиране. Към момента реализирането на печалба е изключително трудно, а работещите в най-засегнатите от кризата отрасли се определят от кредитните институции като рискови кредитополучатели. В резултат на това, както  финансирането на нови проекти, така и разсрочването на изискуемите от банките суми по кредити, е почти невъзможно. При настоящата, изключително трудна за справяне ситуация, голяма част от започнатите обекти, няма да бъдат завършени, съответно няма да могат да се ползват, но данък ще се дължи от собствениците им. Поради което от БХРА предлагат да се въведе 5- годишен период, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси – 01.01.2019 г., през който собствениците да не дължат данъци за сгради, които не са въведени в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Тоест от 01.01.2024 г. да се дължи данък за тези сгради.

• Възможност за повторно презаверяване на разрешенията за строеж

Неясната здравна и икономическа обстановка, породена от Covid-19, лишава от възможност бизнеса да планува инвестициите си, дори в най-кратки срокове. За да оцелеят в настоящата задълбочаваща се икономическа криза, представителите на бизнеса са принудени да пренаредят приоритетите си и да оставят на заден план инвестициите в нови проекти, подчертават от БХРА.

Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 153 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2 на чл. 153, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж, като презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, Разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа.

Съответно представителите на бизнеса, които са упражнили правото си да презаверят издаденото им разрешение за строеж, непосредствено преди началото на пандемията от Covid–19 или го презаверят сега предвид тримесечния срок, с който разполагат, са изправени пред невъзможност да реализират строежа в условията на настоящата икономическа криза, тъй като това е практически невъзможно към настоящия момент имайки предвид, че не могат да се намерят инвеститори, които да станат партньори в едно такова начинание, банките отказват да кредитират рисков бизнес, липсват собствени средства, тъй като бизнесите едва работят на себестойност и няма откъде да акумулират пари за инвестиции.

В тази връзка, за да не се попадне в хипотезата на ал. 9 на чл. 153 от ЗУТ, тоест разрешението за строеж да загуби правно действие, е необходимо да се предприемат мерки сега, още повече, че възстановяването на бизнеса, ситуацията и т.н. ще иска време, не по-малко от 4-5 години, поради което предлагаме в следващите 3 години, тоест до 31.12.2023 г., още веднъж да се презаверят изтичащите разрешения за строеж в този период, което заедно с посочените в чл. 153, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ срокове ще помогнат да се получи достатъчен срок да се възстанови бизнеса поне на 50-60 % и да може да се реализира издаденото разрешение за строеж на съответния обект.

• Да се разшири и усъвършенства помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, т.н. междинен и рекламен сезон.

• Да се намалят концесионните такси за плажовете за следващите 3 години 

Мярката трябва да е обвързана със сериозно намаляване цените на услугите

• Да се въведат ваучери за настаняване

БХРА предлага да се предоставят ваучери за настаняване подобно на ваучерите за храна, за да можем да активираме българския пазар, а всеки работник сам да прецени за какво да похарчи необлагаемата сума към заплатата му.

• Запазване на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма

Приетата промяна от кабинета за намаляване на ДДС от 20% на 9% бе стъпка в правилната посока за подкрепа на легалния бизнес, който в момента преминава през десетки контроли, лицензионни режими и проверки, за да се гарантира, че предлага на своите клиенти качествен продукт, подчертават от БХРА. Правилността на това решение за намаляване на ДДС се потвърждава и от факта, че поради спецификата на бизнеса, в почти всички страни от Европейския съюз намаляването на ДДС-то в заведенията за хранене е направено преди много години, а сега в условията на Covid-19 те намалиха допълнително ДДС като антикризисна мярка. Същото се отнася и за доставките от заведенията за хранене, категоризирани по Закона за туризма.

БХРА продължава да отстояваме позицията, че намаляването на ДДС на 9 % е една от най-работещите социални и икономически мерки за спасяване на заведенията в кризата и тя трябва да бъде продължена. Още повече, че въпреки намалената ставка на ДДС, събираемоста е много по-добра.

• Да се разреши на общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др.

• Да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика  

Практиката от годините показва, че Консултативният съвет е формален орган, чиито решения практически или се преразглеждат, или въобще не се гледат от съответната комисия по туризъм и Общинския съвет, така че за нас това е една пожелателна форма и за да има смисъл, трябва да има правило, че решението на Консултативния съвет по туризъм следва да има тежест и не следва да бъде ревизирано. Професионалистите дават мнения и становища, а накрая хората, които не разбират нищо от бранша, приемат окончателния вариант, който много пъти няма нищо общо с това, което е гледано в Консултативния съвет, подчертават от БХРА

Освен това от БХРА са категорични, че собствениците на алеите и инфраструктурни дружества не бива да се ползват с по-специални права и да влизат в Консултативния съвет по туризъм. Защото това обезсмисля съществуването на местни сдружения, които да създават политиката в даден район.

От БХРА се обявяват против и § 10, т. 2 / нова ал. 4 /, когато има местна структура, в КС тя да не участва, а да участват някои собственици на обекти, тъй като ще има толериране на едни собственици пред други. Освен това представителността на местното сдружение е много по-голяма от представителността на един собственик, независимо кой е той.

Имайки предвид горното, от организацията предлагат да се допълни в §10, т. 2, ал. 4, че при наличие на местна структура, тя има предимство пред отделните собственици на обекти.

• Туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма

Като в края на годината общините да представят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона.

• Да се опростят задължения за водоползване

Предвид забраната и обективната невъзможност да работят редица търговски обекти като хотели, СПА центрове, балнеологични центрове и други, функциониращи самостоятелно или като част от хотелски комплекси и туристически обекти за настаняване, от БХРА предлагат да бъдат опростени задълженията за заплащането им за периода на извънредното положение или до изтичане на забрана за функционирането им, а заплащането на дължимите такива преди обявяването на извънредното положение, да бъде в едногодишен период след края на извънредното положение и отпадане на забрани и ограничения за функциониране на туристически обекти.