Тодоровден е стар празник, който е заемал основно място в обредния календар на българите.
С течение на времето, до наши дни е достигнала много малко информация за автентичния вид на празника.
В миналото, всеки един ден от седмица преди съботата на св. Тодор е бил изпълнен с ритуали. Малко се знае за Тодоровата задушница, която се е отбелязвала в Добруджа в петък, преди Тодоровден. Като основен и най-устойчив символ на празника, може да се посочи конят. Но във времето се е изгубил смисълът, с който е бил натоварен образът на животното.
Тодоровден или както се нарича съботата след Сирни заговезни – Тудорица, обединява култ към двама светци. св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон. Съобразно официалния ортодоксален календар празниците, посветени на двамата светии са на датите 8 и 17 февруари. Народната практика определя честването на св. Тодор да бъде винаги в съботата след Сирни загвезни. Това означава, че Тодоровден е променлив празник, т.е. неговата дата зависи от календарното разположение на Великден. Когато говорим за Тодоровден, трябва да споменем за значението на цялата седмица преди празника, която в народната реч бива определена като Тодоровска, Тудорска неделя, Тримирна неделя (по обичая да се тримири в първите три дни от седмицата).
Интересен факт е, че тази седмица бива наричана и Черна неделя. В народните представи този период, ражда зловредни за човека сили. Според поверията дори е забранено да се насаждат кокошки с яйца за мътене, защото от тези яйца насадени през Тодоровата седмица ще се излюпят зли същества, злосторни пилета, които ще пакостят. Вярва се, че ако прелетят над човек или неговата сянка, то той ще заболее и умре. В Еленския Балкан се вярва, че ако такова пиле прелети над покойник, душата му ще се превърне във вампир (Попова 1944:301).
Всеки един ден от Тодоровата седмица е имал свое название, което е било продукт на обичайно-обредната система, която се е извършвала на конкретния ден. В понеделник, първия ден от седмицата, жените сгрявали вода и измивали всички домакински съдове. Почиствали жилището и перат. Изхвърля се сметта от вкъщи. Прието било на този ден да се приготвя храна за всички останали дни през седмицата. Съществуват и регионални специфики, като например в Свищов, където не е разрешено готвенето и паленето на огън. В народната памет този ден може да се срещне и като „песи“ или „пъси“ понеделник, това е свързано със повсеместно забраненият обичай против бяс, в който участват кучета.
Вторникът се нарича „лош“, „черен“, „глух“. Смята се за най-лош от всички вторници през годината. Празнува се за предпазване от глухота. Сряда е „луда“. Празнува се за предпазване от лудост. В някои краища на страната в срядата приключва започналото тридневно „тримирене“ или гладуване. Четвъртък е „въртоглав“. Спазват се забрани, свързани с предпазването на овцете от болестта „въртоглавие“. Не се навива прежда. Раздава се хляб, парченце от който се запазва за лекарство против виене на свят.
За най-лош ден от тази седмица се приема петъкът. Той е опасен ден. Бива наричан „черен петък“ (още глух, сух, луд, куц). Почитат се мъртвите предци. Тодоровата събота се празнува повсеместно за здраве на конете, магаретата и техните стопани. Нарича се още и Конски Великден. Основните обредни действия са насочени към осигуряване здраве на стоката. На този ден животните трябва да бъдат вчесани. Гривите и опашките трябва да са сплетени. Да са накичени с червени конци, босилек и пискюли. В Добруджа конете бивали приготвени от предната вечер. Стопаните така окрасявали главите на животните си, че дори не им слагали да ядат за да не развалят украсата. Сутринта на Тодоровден, според българската традиция, още преди изгрев слънце всяка домакиня от къща, където има кон трябва да приготви обреден хляб. Формата на хляба е различна, като понякога тя е на конче или подкова. Този хляб трябва да бъде раздаден за здраве на животните.
Жените се надпреварвали, когато раздавали хляба. Вървели бързо или бягали, за да бъдат бързи конете. Част от хляба се слагал и в храната на животните. В Странджа (с. Момково) слагали в питата чесън против бяс. Върху хляба за Тодоровден се изобразяват кончета, рога, конски уши, опашки. По сведения на изтъкнатия учен Михаил Арнаудов, обредния хляб, който се приготвя за празника има изключително лечебна сила за конете. Именно заради това се оставя парченце от него. Залъкът се използвал срещу болестта „гутурач“ (тежка болест по конете, при която се втвърдяват вратните жили).
В сборника за народни умотворения е отбелязано, че на Тодоровден не бива да се яде зелен лук, с цел да бъдат предпазени конете отново от същата болест. Българската етноложка наука е единна, че Тодоровата седмица се възприема като преход между зимата и лятото, а в семантичен план – между смъртта и живота. Народната представа за св. Тодор е много интересна. Персонажът бива отнесен по-скоро към хтоничните-демонични сили (Попов:2008). Светецът е строг. Сред гагаузите в Каварненско се говори, че ако някой човек съгреши, то св. Тодор се навеждал от небесата, препускайки своя кон и удрял грешника с камшика си. (Стаменова 2007:225). В различни легенди и предания, той се появява като или заедно с женско същество наричано Баба Тудурица или Света Тудуричка. Рачко Попов, позовавайки се на етнографските данни, определя въпросния женския персонаж като въплъщение на самия светец, неговата майка или сестра.
Нощем, подобно на периода наречен „мръсни дни“ (от Игнажден до Йордановден) не трябва да се излиза извън жилището. Забранени са много от домашните дейност, свързани с водата. Не се оре земята. Друго табу засяга съпружеските сексуални отношения. Наложени са и забрани, свързани с храненето. Не се яде зелен чесън и лук, за да не побесняват животните. Тодоровата седмица съвпада и с най-строгия пост от Великденските пости.
Интересна легенда от село Левка е отразена в сборник „Сакар“. Преданието там гласи, че св. Тодор бил слуга при един турчин. Времето, за което се говори в легенда е било пост. Турчинът искал да накара всички българи-християни, които били негови ратаи да нарушат поста. Доброволно нямало как да се случи това. Тогава той измислил хитър план. Заклал бивол и с кръвта на животното накарал хлебаря да замеси хляб. Св. Тодор разбрал за пъкления план и издал своя господар. Разказал на българите какво иска да направи злия чорбаджия. Християните не яли от този хляб.
Изхвърлили го в морето. Тогава, според преданието рибите яли от него и за това се приема, че са блажни. А св. Тодор понесъл своето наказание, бил убит в събота. Според легендата, това е причина празникът да се отбелязва винаги в съботен ден. Сюжетът за омърсеният с кръв хляб е познат от житието на св. Теодор Тирон. Както при всеки период на преход, така и през Тодоровата седмица се цели запазването на баланса в природата. В последните дни на зимата, според легендите, св. Тодор идва на бял кон на земята, съблича деветте си кожуха и възвестява, че идва лятото.
По публикацията работи Росен Гацин
