Пандемията е затруднила достъпа до лечение на пациентите с инсулти и сърдечносъдови проблеми, които могат да доведат до инфаркт. С близо една пета е намаляла дейността на лечебните заведения в тези две области, показват данните на здравната каса за изминалата година, които „Индекс на болниците“ анализира.
С 18.14% е намаляла дейността на 58-те лечебни заведения, които работят в областта на инвазивната кардиология у нас. Общо 64 327 диагностични и лечебни процедури са осъществили те през миналата година срещу 78 585 през предходната. Понижението обаче е различно в двете направления. С 25% или с 10 283 са намалели диагностичните интервенции, докато при лечебните спадът е едва с 10.5% или с 3 975. По-малко са и пациентите, на които е бил сложен пейсмейкър. През миналата година броят им е 3599 и е по-малък с 21% в сравнение с предходната година.
Достъпът до медицинска помощ в инвазивната кардиология обаче бе най-ограничен в началото на пандемията, показват още анализите на „Индекс на болниците“. В периода от 1 февруари до 30 април през миналата година понижението на дейността в областта на диагностиката и лечението беше близо 30%, докато на годишна база е 18 на сто.
Освен намалението на обема на дейността, през изминалата година няма други значими промени в тази област. Лечебните заведения, където се осъществяват процедурите се запазват непроменени – те са 58 в цялата страна, като основната част от тях – 13, са съсредоточени в столицата. Неравномерността в покритието на страната с подобен тип медицински услуги е най-очевидно при сърдечната аблация. Пет от шестте лечебни заведения, където се осъществява тя, отново се намират в столицата.
По-голяма част от дейността по инвазивна кардиология се е извършвала в частни структури, показват още данните. Сред болниците с най-много пациенти през 2020 г. – над 2000, са били „Аджъбадем Сити Клиник“, Токуда и НКБ в София, СБАЛК-Варна, „Медика-Кор“ в Русе, УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Държавни сред тях са само две.
През миналата година се наблюдава и увеличение на процедурите, при които са намерени патологични находки (тоест пациентът е имал нужда от лечение) – те са повече с 10%, като делът им достига над 80% от всички осъществени. Процентът на най-спешните интервенции се е увеличил незначително до 24%. Броят на рехоспитализациите пък е 2315.
Със 17% са намалели и случаите на исхемични инсулти в болниците през миналата година в сравнение с предходната. Основната причина за това отново е пандемията от КОВИД-19. Общо 42 607 са били хоспитализациите при исхемичните инсулти през миналата година срещу 51 614 през предходната, показват данните на НЗОК. И тук понижението на дейността на годишна база е по-малко в сравнение с това през първите месеци на пандемията. От 1 февруари до 30 април броят на пациентите в болниците, които са получили лечение беше по-нисък с 21% в сравнение със същия период на предходната.
Успоредно с понижението на броя исхемични инсулти, през миналата година намаление има и сред пациентите, при които са приложени иновативни методи на лечение. Общо 994 са тромболизите срещу 1152 през предходната година. Това означава, че сред тях има спад от 13.5%. Понижението е на фона на постоянното им увеличение през изминалите няколко години.
Модерното лечение се е осъществявало едва в една трета от лечебните заведения, където са приемани пациенти с инсулти или в 49 от над 134 болници. За поредна година безспорен лидер при този метод е УМБАЛ „Св. Анна“ в столицата, където са осъществени 299 или една трета от всички процедури за страната. Процентът на модерно лечение на исхемичните инсулти там е над 28% при 2.3 на сто за страната.
През миналата година има и три болници, в които при исхемичните инсулти е бил приложен интервенционален метод на лечение. Той се налага, когато тромболизата не дава нужните резултати. Това са „Св. Анна“, „Пирогов“ и „Токуда“. В тях този метод на лечение е бил приложен при 24 пациенти.