Проф. Кантарджиев обясни как ваксината помага на децата на кърмещите майки

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев коментира негативните нагласи към ваксините срещу Covid, като даде пример с останалите ваксини, които се поставят на децата

„Млада и здрава жена, която е майка например, може да си сложи, от която от трите ваксини в момента има възможност. Трябва да спазва дозовия режим от две убождания през определения интервал от време за различните ваксини. Ако кърми, е най-добре, защото антителата, които се образуват в организма й, ще попаднат в кърмата на бебето и то ще бъде защитено от инфекция“, обясни Кантарджиев пред Агенция „Фокус“.

По думите му всяко бебе в България получава 10 убождания на година от 0 до 12 месеца.

„Знае се, че ваксината, която се слага за дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, хемофилус, инфлуенца и хепатит Б – 6-валентната ваксина, се слага няколко пъти, за да се получи адекватен имунен отговор. Това за хора, които от години се занимават с ваксини, е нещо нормално. Ваксината за детски паралич е една от най-успешните в света. При първия контакт с антигена и първото ваксиниране на дечицата и бебетата с нея само 60% получават някакъв имунен отговор. Затова е необходима втората ваксинация и третата. След година-две или в зависимост от ваксинационния календар се правят реваксинации, за да се поддържа един нормален имунитет в населението, така че да се не се допускат тези инфекции“, коментира той.

По думите му лошото е, че големите успехи на медицината в борбата със заразните болести се използва с нечисти цели.

„Казват на майките: „Не ваксинирайте децата си, тези болести ги няма“. Няколко години няма да има коклюш, но след това децата ще започнат да боледуват, а новородените да се лишават и от живота си заради коклюш. Както се казва: „Недейте да ваксинирате децата си срещу детски паралич“. Само че като дойде вълната на детски паралич и всяко стотно дете се парализира и остане цял живот осакатено, кой ще носи отговорност? Затова към ваксините трябва да се подходи много внимателно, защото ваксините и антибиотиците са най-големите успехи на медицината – не другите области, които сега станаха много модерни и специалисти от други области започнаха да говорят за ваксини, въпреки че чуха за ваксини поради коронавируса“, допълни Кантарджиев.

Той обясни, че с храната детето получава такова антигенно богатство, което чрез червата му дразни имунната система, така че ваксините, които внасят по един или два антигена, не претоварват имунната система на бебето.

„В момента с модерните ваксини, с които в България и Европа се ваксинира, се внасят много по-малко антигени, но точно тези, които са смъртоносните компоненти на бактериалните и вирусни инфекции за децата. Само преди 20 години в страната ни се ваксинираше с ваксини, които внасяха 10 – 100 пъти повече антигени, от ваксините сега. Преди 40 години, докато се ваксиниране с ваксина за едрата шарка, антигените, които се внасяха в организма на новороденото или бебето до 1-годишна възраст, бяха стотици пъти повече от антигените на всичките 16 ваксини, които слагаме сега и действат на имунната му система. Претоварване на имунната система от ваксините няма“, каза още проф. Тодор Кантарджиев.

По публикацията работи Снежина Раева