Добра новина за всички осиновени, които искат да разберат, кои са им биологичните родители и какъв е произхода им.
Със свое тълкувателно решение Върховният касационен съд (ВКС) отваря по-широко вратата за осиновените лица, които искат да научат своя произход. Решението е произнесено по повод на конкретен казус, свързан с 52-годишна жена, която е искала да узнае произхода си.
С това съдебно решение се променя съществено правният поглед върху прилагането на закона в тази му част, смята адвокат Жанета Бюйлекова. Пред БНР тя го определи като „фундаментално решение, което ще даде спокойствие на съдиите да постановяват актовете си в тази насока“.
В много случаи хората просто не смеят да проведат такова производство, със съмненията, че ще бъде напразно, допълни тя. Бюйлекова посочи, че много от съдилищата предоставят право на информация на осиновените лица, а изключенията са единици:
„По-скоро единици съдилища, но във всичките им състави упорито приемат тезата, че когато биологичният родител е установен и се установи за него, че има ново семейство, ще бъде нарушен балансът в това семейство, затова няма да се предоставя информацията. Като тези родители дори не се уведомяват за това производство и не биват изслушвани в него, което е абсурдно.“
Дори когато е имало установени здравословни проблеми, някои от съставите са приемали, че те не са така добре генетично изразени, за да се предостави такава информация, поясни юристът.
Правото да се познава произходът е изконно човешко право, подчерта Жанета Бюйлекова. „Кръгът на лицата, които са засегнати от тази проблематика, е огромен. Около 2 милиона българи са засегнати от тази тема. Освен биологичната майка, която в повечето случаи споделя с новото си семейство, това са братя, сестри, лели – един широк кръг хора – искат да получат информация за това дете, но нямат тази правна възможност.“
Нашият законотворец упорито премълчава тази тема и не желае да работи по нея, смята адвокат Бюйлекова. Въпреки международни препоръки към страната ни за въвеждане на законодателство, което да гарантира правото на осиновеното лице да знае своя произход, като че ли все повече се стеснява възможността човек да може да разбере кои са корените му, коментира тя.
По сегашния текст в Семейния кодекс децата на осиновения нямат право да водят такова производство. „Тоест когато осиновеното лице е починало, де факто нямат правна възможност да разберат какви са корените им. Пак дори през призмата на генетичната предопределеност за някои заболявания.“
„И е факт, че въпреки законодателната рамка, която имаме, хората се откриват. Търсят се, намират се и няма драма в това“, каза още Жанета Бюйлекова.
