Медицинската сестра Радка Рабатилева е дала 13 дежурства в COVID отделения в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, което я превръща в един от тримата здравни работници в болницата с най-много смени в специализираните звена.
„Първите случаи в областта сякаш закъсняха. В другите градове имаше доказани заболели и приети за терапия и ние бяхме психически подготвени, че рано или късно ще се наложи в нашата болница да обгрижваме инфектирани. Когато бе диагностициран първият с COVID-19 в региона – д-р Точков младши, аз бях дежурна в отделението и приемахме пациенти само по спешност, за да можем да реагираме моментално и да ги преместим във Втора хирургия, ако дойде пациент с коронавирус. Д-р Филев и главната сестра Минекова ми съобщиха, че вече и при нас се налага хоспитализация на болен от COVID-19, но не се престраших да дам първото такова дежурство“, спомня си Радка.
В онзи момент преценила, че не е удачно да влезе в трансформираното отделение, тъй като нямало къде да се изолира след дежурството – цялото й семейство било вкъщи, а и поела отговорността за преместените хирургични пациенти.
С течение на времето, след като станало ясно, че само с доброволци няма как да бъдат обезпечени COVID отделенията и ще започне командироване на кадри, сама пожелала да влезе при инфектираните. Така в края на юни прекрачила прага на звеното, в което работи от 15 години, но вече променено за пациенти с коронавирус.
„Първото дежурство продължи 14 дни, защото нямаше кой да ме смени. Не беше лесно, но с колегите се сработихме. Обясниха ми как трябва да обличам и събличам предпазните облекла, спецификата на работа с инфектирани и всичко останало. Това, че бях в моето отделение, също ми помогна да се справя. Работещите в него придобихме най-много опит в лечението на заразени“, казва Рабатилева.
След дебюта смените й рязко зачестили и започнала да дава по около две дежурства месечно при болните от коронавирус. Случвало се да обгрижва най-много 18 заразени, като по думите й най-тежкият момент бил денят, в който починали трима от хоспитализираните в структурата. В това число и бивша акушерка, която се готвели да изпишат заради добри резултати от терапията.
Твърди, че заболяването е непредсказуемо и често настъпва подобрение в състоянието на пациентите и последващо рязко влошаване водещо до фатален край.
Радка посрещнала 2021 година на работа. С колегите се постарали да направят празнична трапеза, доколкото е възможно, а след като ударил дванадесетият час, облекли медицинските скафандри и влезли при болните, за да им вдъхнат кураж.
„Пациентите, при които се налага болнично лечение, са много уплашени и стресирани. Освен от терапия, те имат нужда и от нашата морална подкрепа. Далеч от близките си, ние сме тяхната единствена опора, затова опитваме да прекарваме колкото се може повече време с тях“, увери медицинската сестра.
Самата тя не е изкарала вируса, макар тайно да се надявала, че го е минала безсимптомно. Засега се въздържа от ваксина и изчаква подходящия момент.
„Тази инфекция преобърна живота на всички на 180 градуса. Надявам се, че с общи усилия ще успеем да се справим и да спрем разпространението му“, споделя старшата сестра.
Следващото й дежурство е насрочено за 25 януари, но казва, че е готова да влезе и по-рано, ако се наложили. Ще поема смени, докато е необходимо, защото вече има достатъчно опит и не се бои от заразата.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
