Възпитаник на МУ-Пловдив създаде ваксина срещу коронавируса

351

Врачанин, възпитаник на МУ-Пловдив, е създал една от ваксините срещу коронавируса. Д-р Георги Шукарев е в екипа зад продукта на „Janssen“, която може да се окаже ключовото звено за разрешаване на кризата.

Възпитаникът на Езиковата гимназия във Враца, а впоследствие на Медицинския университет в Пловдив прави големия си пробив с разработката на ваксината срещу изключително леталния вирус на ебола. От години той е емигрант в Швейцария, пише Marica.bg.

Преди да стане шеф на клиничните проучвания за ваксините, той работи за друг гигант „Новартис“. Разработките му, съвместно с другите му колеги, датират от последния голям взрив на заболяването в Африка, който държа света в напрежение цели 2 години. Шукарев има принос и към разработването на инжекцията срещу Зика.

През октомври миналата година Европейската комисия постигна решение да подпише договор за въпросната ваксина, а от вчера вече са налични и добрите резултати от втората фаза на клиничните й изпитания върху над няколко хиляди души (подобно на „Moderna“ и „Pfizer/BioNTech“ – б.р.), които дават надежда за скорошно разрешение за ползване от ресорната Европейска агенция по лекарствата.

200 милиона са дозите, които ЕК планира да купи от концерна. Трета фаза на векторната ваксина вече е в ход, като при нея от фармацевтичния гигант ползват 2 проучвания – едно върху 60 000 души и друго – върху 30 000. Първите резултати се очакват до няколко седмици, а окончателният завършек на проследяването и върху ефикасността на ваксината, и върху страничните ефекти ще дойде не по-рано от началото на 2022 г., сочи справката на Lupa.bg.

Иначе първите данни за страничните ефекти на инжекцията на „Janssen“ сочат, че може да се очаква главоболие, повишена температура, миалгия, световъртеж, особено при прилагането на висока доза от ваксината. Информацията за развитието на антителата след прилагането й пък са отлични – с високи титри след прилагане на втора доза, които се развиват седмици и месеци след поставянето й.

По публикацията работи: Мариела Анастасова