Как природада рисува лица… По скалите?

Лица с очи, нос, уста, великани и сърца могат да се видят по различните скали

Природата на България е колкото красива, толкова и загадъчна. Оказва се, че тя може и да рисува… Върху скални повърхности с времето са се появили всевъзможни образи на мъжки, женски и детски лица с идеално оформени очи, нос, уста и други; фигури на животни, рицари, различни древни оръдия и други. Естествено, при много от мегалитите има и човешка намеса било заради отдаване на култ към определени божества, поради някаква друга религиозна причина или различни традиции и обичаи.

С изследването на уникалните естествени и изкуствени скални феномени в България пръв сериозно започва да се занимава приключенецът Румен Зиновиев. Той обикаля страната, опитва се да се добере до изключително труднодостъпни места, за да заснеме удивителните „скулптури“. По обектите изследователят търси предимно човешка намеса.

„В тези скали припознаваме наша дейност и емоция – дупки, ниши, шарапани с правилна форма“, посочва Зиновиев. „Камъкът е много здрав и няма как природата да е издълбала в него съвършен кръг, триъгълник, пресичащи се линии, понякога дори човешки образи. Виждаме пред себе си една статуя на практика – например цар с очи, нос, уши, устни, или животни – голяма скала, изваяна като риба“, допълва той.

„Разхождайки се“ из снимките, разпространени във Facebook групата „Скалните лица на България“, няма как да не споменем най-напред феноменът „Побити камъни“ край Варна. Те се разпростират на 18 км западно от морската столица между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Представляват комплекс, съставен от 18 големи и малки групи, разположени на площ от 7 кв. км. В района на „Побитите камъни“ посетителите срещат много „великани“, пазители на обекта, както и добре оформени глави. Пак там могат да бъдат намерени и подобни красиви скали с изваяно по средата сърце.

Разположен западно от Тракийския култов център, Светилищният комплекс „Гарванов камък“ също се радва на необикновени „посетители“ сред скалите. Един от тях е следващата фигура, която прилича на завършена скулптурна композиция. Намиращ се в Пловдивска област, обектът все още не е археологически изследван и най-вероятно крие и други интересни фрагменти за авантюристите.

Интересна е и скалата с ясно обрисувани очи и уста край Мадара до параклис „Св. Панталеймон“. Нишата е с дълбочина около 20 см, на която в дъното на стената й има две отверстия, даващи илюзия за очи. Потребител във Facebook страницата „Скалните лица на България“ обяснява, че всъщност това е пътят, който свързва историческия Мадарски конник с Параклиса.

Сред малкото известни за масовите туристи кътчета е местността „Сопово“ край село Стояново.

Добрепознатите Белоградчишки скали и приказно изваяните фигури на тях пък опровергават думити на г-н Зиновиев и доказват, че природата може прекрасно да рисува и сама.

По публикацията работи: Зорница Буковска