Почина основателят на ВМА проф. Йовчо Топалов

Ръководството и личният състав на Военномедицинска академия (ВМА) изказват съболезнования на роднините и близките на о.з. генерал-майор чл.-кор. проф. Йовчо Топалов, д.м.н. – началник на Военномедицинска академия в периода 1988-1990 г., основател и първи ректор на Военномедицинска академия.

Паметта му бе почетена с едноминутно мълчание на редовния рапорт на началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н. с ръководителите на клиники и звена в лечебното заведение.

Чл. -кор. проф. д-р Йовчо Топалов, д.м.н. е роден на 15 юни 1931 г. в Оряхово. Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1954 г. завършва медицина с пълно отличие във Висшия медицински институт в София. Има признати специалности по хирургия, военнополева хирургия и съдова хирургия. С повече от 62 години хирургичен опит, специализирал в Русия, Германия, Франция, Испания, Италия, Чехия, Полша, Куба.

Професионалният му път започва като военен лекар в местния полк в град Белоградчик, преминава и през сливенската армейска болница, където работи като ординатор и началник на кабинет по хирургия. След конкурс през 1960 г. д-р Топалов е назначен за асистент в Клиниката по сърдечно-съдова и гръдна хирургия на Висшия военномедицински институт (ВВМИ). Повече от 30 години минават във всеотдайна служба на редица отговорни ръководни длъжности, включително като създател и първи началник на Клиниката по военно-полева хирургия в института „Н.И.Пирогов”.

Проф. Топалов има над 550 научни публикации и съобщения. Разработил е важни проблеми на тромбозите и емболиите, острите хеморагии, сърдечната, съдовата, белодробната и военнополевата хирургия. Въвел е в страната редица диагностично-лечебни методи и е автор на 41 оригинални оперативни техники и лечебни модификации.

На 22.12.1994 г. в БАН се провежда тържествена церемония, на която председателят на Патентното ведомство връчва на член-кореспондент професор Йовчо Топалов, д.м.н. свидетелство за вписване в Златната книга на изобретателите в България. Той е автор и съавтор на 24 изобретения и 13 рационализации в областта на сърдечната, гръдната и съдовата хирургия. Пръв в страната внедрява хирургичното лечение на аорто-артерийните дефекти, извършил и първото зашиване на травматично разкъсан бронх (1967 г.), първата коронарна операция (1974 г.), първата операция върху дъгата на аортата (1975 г.), първата тромбектомия при белодробна емболия (1980 г.).

Името на професор Топалов е изписано със златни букви не само в изобретателското дело. Венец на многостранната му дейност е създаването на Военномедицинска академия. Със създаването на ВВМИ  през 1960 г. и построяването на новата сграда през 1980 г., се извършват редица структурни промени и подобрения във военното здравеопазване, които издигат института до нивото на най-престижните медицински учреждения в страната. В сложната обстановка преди промяната на 10.11.2989 г. проф. Топалов обединява група от специалисти, която подготвя и защитава документи за създаването на ВМА. Израз на изградения авторитет и признание за дейността на ВВМИ е издаденият Указ №546 от 7 април 1989 г., с който се създава Военномедицинска академия – като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри. Съставни звена на ВМА тогава са: ВВМИ, Военноморска болница – Варна, Обединен авиомедицински научноизследователски институт – София и Първа клинична болница “Д-р Кирил Хавезов” (днешната Университетска болница “Лозенец”). Така, в Академията се съсредоточава лечебната, научната и учебната дейност по проблемите не само на Сухопътните войски, но и тези, касаещи военновъздушните и военноморските сили. През 1990 г., със създаването на звеното си за спешна помощ, ВМА е свързана със системата на националното здравеопазване и успешно се нагърбва с мисията да обслужва както военния контингент, така и цивилното население.

За първи началник на Военномедицинска академия заслужено е назначен именно генерал-майор от медицинската служба Йовчо Топалов.

Никога обаче задълженията му като ръководител не са пречили на неговата работа като лекар-хирург, преподавател и учен. Колеги и ученици го помнят с пословичната му трудоспособност: той пръв влизаше в операционната зала и последен я напускаше – едва, след като се е убедил, че всичко необходимо е направено.

През 1987 г. едно 12 г. момиче от Видин, с диагноза перикардит, обикаля кардиохирургиите в страната, но навсякъде получава отказ от спасителна операция, защото случаят е преценен като безнадежден. След изследванията, които показват, че сърцето на момичето има резерви и рискът е оправдан, е извършена животоспасяваща операция. На още един пациент е подарен нов пълноценен живот. Днес тази пациентка е дипломиран лекар и грижовна майка на две деца.

След освобождаването му от военна служба, проф. Топалов продължава да бъде полезен с огромния си опит и блестяща ерудиция – като консултант във ВМА и Медицинския институт на МВР.
Обществеността не е безразлична към популярната му личност – през 2002 г. е избран за Мъж на България, за Мъж на 2007 г. от АБИ-САЩ, както и за почетен председател на Клуб „Военен медик”. Почетен член е на Българско национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, носител е на орден „Св. Св.Кирил и Методий” – златен, както и на множество други отличия.

Неговият жизнен, професионален и обществен път ще останат пример за хората, които имаха честта да го познават.

Екипът на „Нова Вест“ изказва съболезнования на близките.