Край на неограниченото явяване на изпит по кормуване: Какви промени предстоят?

728

Промените са записани в Концепция за обучение по безопасност на движението по пътищата, която вчера бе приета от кабинета

Всеки, който не е успял да си вземе изпита по кормуване 3 пъти, ще бъде пращан на нов курс. Това е записано в Концепция за обучение по безопасност на движението по пътищата, която бе приета от кабинета в сряда. Документът е разработен от работна група към Държавната агенция „Безопасност за движение по пътищата“ и предвижда промени, свързани с обучението на кандидат-шофьорите, както и на най-малките за основните правила на пътя.

В Концепцията е записано, че е важно до изпита да не бъдат допускани кандидати, които се явяват на принципа проба-грешкаи и използват изпитната фаза за самоподготовка. Затова се предлагат две опции за ограничаване на тези кандидати.

Едната е те да бъдат задължени да участват в допълнителни обучителни часове в областите, в които са констатирани слабости при кормуването, пише „Монитор“. Втората е по-сериозна и предвижда въвеждането на забрана да се явяване на изпит повече от 3 пъти в рамките на 12 месеца. Ако за тези опити пък кандидатът не успее да вземе книжка, той автоматично ще трябва да кара отново целия шофьорски курс. За да не се стига до злоупотреби, в документа е записано, че важно условие е правилото за личната инициатива.

„Това означава, че самите кандидати лично трябва да заявяват желанието си да положат изпит. Школите могат да предлагат като услуга записването на кандидата за изпит, но на него той следва да се явява самостоятелно,без задължителното посредничество и участие на школа или инструктор. При това положение не следва да се приема, че проведеният курс е обвързан с явяване на изпит“, пише още в концепцията.

В документа е предвидено още „уеднаквяване“ на сложността на кормуването при кандидатите. За целта се предлага изпитите за категория „В“ да се държат в областните градове, като по този начин „ще са налице гаранции, че всички курсисти ще бъдат поставени при равни или поне сходни условия“. Според предложението по този начин сложността на изпита ще е такава, че да гарантира уменията на курсистите да се движат в населените места с оживен градски трафик.

Предвижда се и изграждане на Информационна система за контрол на изпита, която да осигури честен и безпристрастен изпит. Тя ще контролира маршрута на провеждане на изпита, ще документира действията на участниците в изпита по време на кормуването, както и ще регистрира, верифицира и синхронизира информацията.

Друго от измененията, планирани в концепцията, е разработването на единна програма за обучение на автоинструктори и изпитващи, съвместно с университетите. С приемането на нонцепцията се създава възможност за по-добро взаимодействие между държавните институции, неправителствения и частния сектор и гражданското общество за подобряване на обучението по безопасност на движението по пътищата от най-ранна възраст. Предвижда се задължителното обучение да обхване децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование като се направи анализ на образователните ресурси и необходимостта от актуализация на обучителните програми. Обръща се внимание на педагогическите състави като се подчертава нуждата от повишаване на тяхната квалификация за преподаване на специфичната материя.

Сред включените промени е структуриране на система, която да предлага обратна връзка от обучението по безопасност на движението по пътищата. Акцентира се и на нуждата от развитие и разширяване на материалната база, както и разработване на интерактивни ресурси, които да подпомогнат обучителния процес.

„Съвместно с университетите, МОН, ДАБДП, МТИТС и МВР следва да се разработят единна програма и изисквания за тази квалификация, които да бъдат спазвани от всички университети при обучението на изпитващите. По своята същност изпитващите следва да имат както необходимото ниво на професионална подготовка, така че да преценят способностите на водача, така и педагогическа подготовка и познания по психология, за да могат адекватно да преценят психологическия профил на кандидат-водача и как този профил се отразява на способностите му да шофира. Всички тези елементи следва да бъдат част от методиката за провеждане на изпита“, пише още в концепцията.

Концепцията предвижда още джигитите, които правят системни нарушения, както и хората с хронични заболявания, които могат да ги направят опасни зад волана, ще бъдат пращани на проверочни.

Ученици, които са преминали успешно през часовете по „Безопасност на движението“ също ще могат да се обучават в шофьорски курсове, предвижда още концепцията.

„До обучение за подготовка на водачи на МПС следва да се допускат и лица в училищна възраст, които са преминали обучението по БДП за съответния етап, притежават необходимата обща култура и умения, развити за достатъчно продължителен период в училище. По този начин ще се даде увереност, че до изпит за управление на МПС ще стигат онези, за които е потвърдено, че са преминали минималния задължителен курс, в който са им били разяснени правилата и са упражнени основните умения, като за останалите ще е необходимо те да бъдат развити в по-обстоен курс, свързан с получаването на СУМПС“, пише в документа.

Освен това в него се предлага и разширяване на обучението в системата на средното образование по транспортни специалности. Това може да се случи като се разшири приемът в паралелки както в професионалните гимназии по транспорт в страната, така и в други средни училища, особено в райони с по-висока безработица.

„Основанията за подобно предложение се базират на факта, че транспортният бранш генерира 17% от БВП на България,като в същото време изпитва сериозен недостиг на водачи. Подобна мярка,от една страна,ще подпомогне осигуряването на необходимия човешки ресурс за този сектор, от друга –ще подобри цялостната обезпеченост на училищното образование с професионално подготвени преподаватели за подготовка по БДП, тъй като може да се предвиди необходимите за разкриване на тези паралелки кадри да съвместяват и дейности по обучение по БДП в други училища. В райони с по-висока безработица това би имало положителен ефект, защото учениците ще излизат от системата на средното образование с професионална подготовка. Необходимо е да се обмисли увеличаване на възможностите на професионалното образование чрез придобиване на правоспособност за управление на категория„C“, особено чрез дуално обучение в професионалните гимназии за придобиване на правоспособност за нея“, пише още в концепцията.

По публикацията работи: Моника Цанкова