Честваме 173 години от рождението на големия поет Христо Ботев

Днес отбелязваме 173 години от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев. В тази връзка президентът Румен Радев ще посети родния му град Калофер, мемориалния комплекс „Христо Ботев“, паметника на Ботьо Петков, бащата на революционера и поет, както и Национален музей „Христо Ботев“.

Тържествената церемония ще започне с военен ритуал  от двора на  Националния музей „Христо Ботев“, в който ще участват представителни роти от 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, жители и гости на града.

Освен това в Калофер Румен Радев ще проведе среща с 5-ма членове на Националното сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници в Република България. „Ще дойдат колегите от близките общини – Първомай, Садово, Раднево и Стара Загора“, обясни пред Радио Пловдив кметът на Калофер Румен Стоянов.

При спазване на всички противоепидемични мерки за сигурност Пловдив ще отбележи 173-та годишнина от рождението на Христо Ботев.

Пред паметника на поета революционер  в Цар-Симеоновата градина ще бъдат поднесени венци и цветя.

Слово за живота и делото на Ботев ще произнесе кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов.

Христо Ботев е роден през 1848 година в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.