Как елхата се превърна от обикновено дърво в традиция?

Коледната елха не винаги е била такава, каквото я познаваме днес

В исторически план коледното дърво не винаги е било такова, каквото го познаваме днес, нито е имало същото значение. Независимо от малките разлики, които могат да съществуват между различните държави днес, произходът на коледното дърво е общ за всички тях, обяснява „CurioSfera“.

Традиционното коледно дърво се прави от ела. Тясно свързан с езическите обичаи в Северна Европа (особено в Германия), преди векове елата е дължала своя престиж на хипотетичната си способност да привлича мълнии.

В древни времена се е смятало, че мълнията е от божествен произход: помните ли фигурата на бога от гръцката митология Зевс, който носи мълния в ръка?

Следователно, всичко, което привлича мълниите трябва да е свещено. Германската предхристиянска традиция на Лихтенбаум е свързана с ритуалите на мълния, пише БГНЕС.

Друго допълнително обстоятелство, превърнало елата във вълшебно дърво е германскита традиция и легенди, които разказват, че това дърво е местообитание на елфи, които живеят в ствола му.

Елфите като горски духове, каквито са били, биха могли да се намесят в живота на хората. Поради тази причина дърварите бяха изключително внимателни, когато доставяли дърва за огрев, за да не счупят клоните им или да им навредят. Досаждането на елф се заплащало с живот. Легенда, която не само спасява това дърво, но и му придава определено измерение.

Известно е, че използването му като коледно дърво е продължение на това, което дъбът първоначално е имал сред германците – дърво, което също е било свещено за тях и около което са се извършвали обреди.

Необикновено съвпадение обединява съдбите и значенията на двете дървета. Когато свети Бонифаций, проповядващ християнството на тези народи, отсича дъб през VIII век и когато той пада, мачка много храсти, но оцелява малка ела е светецът казва: „Ето дървото Господне; наречете го отсега нататък Дървото на детето Исус “(Ecce arbor Domini; vocate illum abies Yhesu).

Обичаят на елата става много популярен и вече през европейското средновековие е честа практика да се характеризира Коледа с него. През ХVI век обичая е толкова широко разпространен, че един елзаски указ от 1560 г. разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута.

В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони.

Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, обичай от древен суеверен произход: запалените светлини представляват душите на мъртвите предци.

В текст, запазен и до днес от ХVII век, написан от германски духовник на име Данхауер, може да се прочете: „В днешно време в къщите на християнските семейства са подредени дървета, където блестят предмети и малки играчки, които привличат и харесват децата, които съзнателно се втурват към тях на Коледа ”. Той не знае откъде е дошъл този обичай, но е възможно това да се дължи на намерението да насочи малките към дървото на нашия Господ.

Скоро практиката се радва на обща благосклонност и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в повечето страни от Европа.

Това поклонническо дърво, както го наричат в сервантесова Испания се радва на добра репутация. Но въпреки християнската му употреба, магическото му измерение никога не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които често се забавляват като причиняват различни шеги на хората. Вечер, далеч от населено място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади.

По публикацията работи Снежина Раева