В интернет пронстранството се разпространиха снимки с информация за 5-годишно детенце, което живее в неприемливи условия
Публикуваме целия текст на Facebook публикацията без редакторска намеса:
„Йоанка Иванова:
Днес ми се крещи!!!!….Не,вие ми се от мъка и безсилие….Душата ми се разкъсва ….
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години….
Майката ми отвори….беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен.Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран!Лазеше-крака зараства на криво …Има някакви психични проблеми…..
Но не за нея искам да кажа…..
На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ….
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…..в шепата си държеше няколко жълти стотинки…
Едвам ми продума: „Ще ми купиш ли хляб?“
В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента….Още с първите крачки изпаднах в тотален шок…. голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под…В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там.В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки… Влязох в кухнята-същата картинка.Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши.Хладилника с паяжини вътре….Никъде не се виждаше някаква храна….троха хляб нямаше….
В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: „Ще ми купиш ли хляб?“
Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!!!Та то беше гладно!!!И не искаше пица,торта или някаква глезотия,а ХЛЯБ….6 годишно дете….
Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила!
Попитах го „Гладен ли си?“….
Сведе очички и тихо каза „ДА“.
„Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“ – невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.
– ХЛЯБ – отново тази пареща и тежка дума – ХЛЯБ.
Не издържах и се разплаках…..избягах от стаята….не исках да разбира и вижда как го съжалявам….Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв, съжаление,ужас… всичко това изпитвах в този момент…..
Напазарувахме и се върнахме при тях…
Имаше кремчета, сокчета, шоколад….но не ги погледна….грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ….
В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ…на три хапки изяде филията …озверяло от глад!!!
Шест годишно дете с една мечта „ХЛЯБ“
Пиша и сълзите ми капят…..
Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?
Защо и как стигнахме до това?
Отговор не намирам…..
От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума…
ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ…….
(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)“
