Днес Ви срещаме с Милена Драгнева. Тя е етнограф. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ със сп. История и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ сп. Етнология. От 2003 г. работи като уредник фонд „Етнография“ в Исторически музей-Провадия. Автора на книгите „Етно-религиозният облик на Провадия 16-21 в.“, „Обичаи и обреди от Провадийско“ и много научни изследвания и публикации в областта на местната фолклористика и етнография. В момента подготвя за печат поредното си изследване „Диалекта на Сърта. Езикът на старите българи в Провадийско“.
Милена Драгнева – етнограф в ИМ-Провадия:
Във времена като днешното, българското семейство е единственият стожер, около който може да се съхраним и защитим от безнадеждието и страха, които ни заобикалят.
Днес е 21 ноември, ден който Православната църква отбелязва като Въведение Богородично, но и като Ден на християнското семейство. Какво трябва да знаем за този празник?
Милена Драгнева : Денят на Въведението на Св. Мария в Православният храм в Йерусалим, е може би най-големият семеен празник в традиционната празничност на българите. На този ден, още преди да бъде родена, родителите на Богородица я посвещават в служба на Бога. Нейното първо встъпване в църква, едва три годишна, се приема като начало на силната връзка между църквата и семейството пред Бога. Този ден започва да се зачита в християнският календар още от 543 година, когато император Юстиниян Велики, изгражда в Константинопол храм, посветен на Въведение Богородично. Хубаво е да се припомни, че на 21 ноември, само ние сред православните по света, отбелязваме сакралността и светостта на българското християнското семейство.
Какво е прието да се спази на този ден, какви са били традициите, вярванията, поверията и спазват ли се днес?
Милена Драгнева: Съществува традиция на този ден да се отиде на църква заедно, за да се засвидетелства от всички членове на семейството почит и благодарност пред Богородица. Това е празник и на децата, затова те задължително трябва да присъстват в храма. На този ден всички трябва да седнат на една обща трапеза, и заедно да се помолят за здраве. Храната, която остане, не бива да се прибира, защото се вярва, че Богородица ще влезе дома, за да си вземе от нея, и разбира се, за да го благослови децата в къщата. Макар и по време на пост, на този ден е позволена да се хапне риба. По времето, хората гадаят и каква ще е зимата. Ако денят е студен, дъждовен или вали сняг, зимата ще е мека и топла, топъл и слънчев ден, предвещава люта зима. Има поверие, че на 21 ноември, стопанката в къщата е хубаво да купи съд с капак, за да остане здравето и благополучието в дома. Вярвам че и днес българите спазват и зачитат този голям православен празник, който идва да ни напомни на нас и нашите близки колко много ги обичаме и уважаваме, че семейството е преди всичко ценност съумяла да съхрани народността и духовността през годините.
Днес обществото ни е изправено пред огромно изпитание, свързано с епидемията, която като че ли през последните седмици минава около нас и през нас, със страшна и дори смъртоносна сила. Специалисти-психолози са на мнение, че трябва да запазим спокойствие и уравновесеност на духа и разума. Къде в днешно време българина може да търси това така необходимо спокойствие?
Милена Драгнева: Във времена като днешното, българското семейство е единственият стожер, около който може да се съхраним и защитим от безнадеждието и страха, които ни заобикалят. Не напразно семейството в българският мироглед е сравнено с огнище. Огънят – тази чутовна природна сила, може да ни защити от всичко пагубно. Днес повече от всякога имаме нужда от взаимна човешка топлина и любов, които са и в основата на християнските ценности. Днес повече от всякога, трябва да покажем на близките си колко много мислим за тях.
И накрая, тъй като това е празник и на православните млади хора, какво искате да кажете на поколението деца, които за съжаление им се наложи да се сблъскат с тази толкова страшна и объркана 2020 г. Как трябва да приемат вярата, семейството, Бога?
Милена Драгнева: На този въпрос не се наемам да дам отговор. Човек трябва да е живял дълго, да е чел много, да е видял и преживял ако не всичко, то поне почти всичко. Това на което са ме учили и възпитавали „вкъщи“ е примерът, който аз мога да предам на децата си, а именно, в семейството се създават човешки добродетели, и всеки родител трябва да има не само практични, но и духовни задължения към поколението, което ще остане след него. В този ред на мисли, ще Ви припомня мъдрите думи на Ловчанският митрополит Гавраил: „Нашата задача е да подготвим децата си за живот, защото бъдещото на родината зависи от младите хора. Семейството трябва да бъде една домашна църква, а църквата е там, където има любов и самопожертвователност на единия в името на другия“. Това е философията на днешният Ден на българското християнско семейство, но е хубаво да бъде и верую за всеки човек, без значение от името на Бога в който вярва. На Вас и вашите читатели пожелавам преди всичко здраве, кураж и вяра, защото и това ще мине един ден.
