Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази позицията си относно последното развитие на разговорите между Република България и Република Северна Македония
Първо бих искал да отбележа усилията на министъра на външните работи Екатерина Захариева и на председателстващата Европейския съюз Федерална република Германия за опита им да доближат позициите на българската и на македонската страна.
Подкрепям основните констатации на българския външен министър, че двустранният договор между Република България и Република Северна Македония не се спазва от македонска страна. В резултат на това към този момент доверието на София към Скопие е изгубено, поради системно неизпълнение на поетите от македонска страна ангажименти.
Припомням, че от октомври 2019 година насам има Рамкова позиция, утвърдена и от българския парламент, ясно дефинираща сроковете и условията, при които България ще подкрепи членство на РСМ в Европейския съюз.
Нито едно условие от Рамковата позиция не е спазено от македонска страна, особено условията за постигане на напредък в работата на двустранната историческа комисия, която практически бе едностранно блокирана от правителството в Скопие.
Напълно неприемливо остава за мен Македония да получи подкрепа за започване на преговори за ЕС с намирането на какъвто и да е компромис с Декларацията от 1999 г., подписана между двете страни, или без ясно признание от страна на Скопие на българските корени на съвременния македонски език и история след 1944 г.
Не смятам, че към момента България разполага с гаранции от македонска страна за изпълнението на Договора от август 2017 г. и не приемам, че такива гаранции могат да бъдат изявления на членове на македонското правителство, или само декларация от тяхна страна. Единствена гаранция би могъл да бъде писмен анекс към Договора от 2017 г., отразяващ българската Рамкова позиция и декларацията на българския парламент от октомври 2019 г.
В обратен случай България не може да подкрепи европейското членство на Македония при никакви условия и при никакъв външен натиск, ако за целта българската страна ще трябва да жертва своите национални интереси, допускайки в ЕС една антибългарска държавна идеология, наследена от времето на комунистическа Югославия и – за съжаление – съхранявана с всички усилия от сегашното правителство в Скопие.
