На 31 октомври 1869 година е създаден Българският революционен централен комитет /БРЦК/. Това е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
БРЦК е приемник на идеите на Георги Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение. В началото има спорт за точната дата на създаването на БРЦК. По принцип се приема, че това е 31 октомври 1869 година. Някои, обаче, са на мнение, че той е създаден от Васил Левски през 1870 година, когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация и, че именно тогава е създаден общ БРЦК с председател Любен Каравелов, предава Actualno.bg.
Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 година и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година. Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Сава Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. На 31 октомври 1869 година в Букурещ е изграден и самият Български революционен централен комитет. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му, той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ.При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи. Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се оглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация. За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 година в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна Българаия, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. В резултат на авантюристичните действия на Димитър Общи , който необмислено ограбва орханийската хазна (данъчните постъпления от Орханийската кааза) в прохода Арабаконак, върху вътрешната революционна организация е нанесен удар, който се отразява тежко и върху самия Български революционен централен комитет (БРЦК). Заловени са редица революционери, сред които и Левски, който е осъден на смърт и обесен в София през 1873 г. След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновския частен революционен комитет. Чрез съдействието на Панайот Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на Панайот Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена. През август 1874 година по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя за следващ заместник на Васил Левски в България Стефан Стамболов. След закриване на Общото събрание Стефан Стамболов се прехвърля в българските земи и установява контакт с някои от старите революционни комитети.
