Ивайло Калфин: ГЕРБ ще оцелее и без Борисов, защото няма идеология, а интереси

Премиерът поставя ЕНП в много деликатна ситуация, тя го подкрепя през зъби, защото е послушен и полезен

„Дори без Борисов ГЕРБ има достатъчно дълбоки корени. Тя е партия на властта без идеологическа основа, това са просто хора, които са решили, че трябва да управляват. Изкореняването им няма да стане изведнъж. Те са влезли много надълбоко във всички равнища на държавата. За разлика от НДСВ (бел.ред. – която се разпадна след оттеглянето на Царя) те са много силни в местните власти, но и навсякъде, където има назначения в публичния сектор. Затова те имат един контингент от няколкостотин хиляди души, които гласуват за тях, защото там са им интересите. Страх ги е, че ако се смени властта, ще ги уволнят. Затова при ниска политическа активност ГЕРБ печелят. Много е важно хората да гласуват.“

Това заяви бившият министър на външните работи, труда и социалната политика Ивайло Калфин в предаването „По острието с Калоян Константинов“, като допълни:

„В момента единственото, което има значение за управляващите, са предстоящите избори. Вече са махнати всякакви задръжки и приличие. Мислим само кой ще организира изборите и кой ще управлява. Не мислим какво ще остане от държавата след изборите.“

Няма алтернатива на ГЕРБ

Според него алтернатива на ГЕРБ като политики липсва. Основната парламентарна опозиция в лицето на БСП е започнала да се обезличава идеологически и да се плъзга все повече към популизма. Тя се съсредоточава върху „текущи скандали“ и спорове колко да са детските помощи в следващата година. Липсват истински дългосрочни политики, които тя да предложи. Липсва и желание за дебат и реформа вътре в самата партия.

Същото важи и за най-силната извънпарламентарна опозиция:

„Партията на Слави не ми е ясно какво точно ще прави. Те имат няколко искания, по които бих поспорил, но не това е важното. Аз не съм видял нито икономическа, нито външнополитическа, нито социална програма от тях. Горкият избирател няма голям избор с политически алтернативи“, коментира Калфин и допълва:

„Не може основното на една партия да е „Гласувайте за нас, защото другите са лоши“. Тя би трябвало да даде дългосрочна перспектива. След изборите се създава нов обществен договор, който партиите трябва да изпълняват. Много ми е интересно какво ще пише в този договор, ако партиите не излязат с ясна социално-икономическа програма.“

Европа няма да спаси България, но търпи Борисов през зъби

Не бива да търсим алтернативата и отвъд границата, в Брюксел. Сами трябва да се справим справим със собствените си проблеми.

„В нашата държава много обичаме крайностите: от желанието някой да ни оправи до разочарованието, че не го е сторил. Страх ме е, че любовта към ЕС много лесно може да се обърне към неинформирана ненавист. ЕС дава възможности, ако реши една страна да се възползва от тях, го прави“, обясни Калфин.

В тази връзка той коментира и резолюцията на ЕС за България, която не е правно обвързваща, но ясно показва мнението за страната ни в чужбина:

„Твърдението, че двама евродепутати (бел.ред. – Елена Йончева и Радан Кънев) са се хванали за ръка и са убедили от над 700 души в нещо, което го няма – не звучи правдоподобно. Да обвиняваш двама български евродепутати, че са заявили, че в България има проблем – кой не го знае това? Кой не вижда, че царят е гол?

Някой, ако си мисли, че тупането на премиера по рамото от разни политици означава подкрепа – се бърка. Вижда се много ясно по ситуацията с Шенген и механизмите за правосъдие и вътрешни работи, че това не е така. ГЕРБ поставя ЕНП в много деликатна ситуация. Сигурен съм, че когато слезе от власт, ще си развърже ръцете да поставя същите теми за съдебната система и корупцията в България.

По думите на Калфин „в ЕНП харесват Борисов, защото не създава проблеми. А те си имат достатъчно с Орбан, когото се чудят дали да не изключат.“ Сега обаче подкрепата им за властта у нас е започнала да идва „през зъби“. Въпреки това те надали ще я оттеглят, защото ГЕРБ им осигурява 6 гласа в ЕП и са управляващата партия в една от страните членки.

„Борисов не е от активните и уважавани политици в Европа. Това, че ходи на съвети, не значи нищо. Колко политици идват у нас, за да се консултират с него, изключваме председателството на Съвета на ЕС, което бе по задължение? Колко го канят него на двустранно посещение. Коя българска инициатива за последните 10 г. стана европейска?“, пита реторично Калфин.

ГЕРБ ползва коронавируса за отвличане на вниманието

Бившият министър изтъкна, че КОВИД-19 не създава нови процеси в държавите, а ускорява вече започнали такива. В това число и за отклоняване на общественото внимание от социални, политически и икономически теми.

„В този смисъл да, за някои управляващи е по-удобно хората да мислят за КОВИД отколкото за доходите и правата си. България не е изключение, властта преигра в началото с всичките денонощни пресконференции при положение, че не им беше ясно какво да кажат. Затова си противоречаха по няколко пъти на ден. Предизборно премиерът се отказа от тези неща, за да не изнервя хората. Това ни хвърли в друга ситуация – нещо казват лекарите, а той го редактира. И така се раждат заповедите, които всички трябва да изпълняваме“, допълни Калфин.

Трябват ли по-високи данъци за по-богатите?

Той обясни, че големите кризи изваждат на показ проблемите в системата, които трябва да бъдат решени в полза на обществото, а не на шепа хора и компании. Не е редно водещият фактор в живота ни да е капиталът.

„Капиталът е много хубаво нещо, но той не е сигурен. Когато започне криза, много хора търсят защита в социалните мрежи на обществото и държавата. Те не могат да се оттеглят и да кажат на капитала „действай си“. Факт е, че големите фирми имат много повече възможности за оцеляване. Ако един човек започне бизнес и дойде кризата – няма много опции, тъй като клиентите са му сравнително малко, а кредитите много.

Тогава няма как да диверсифицира дейността си или да се ползва от потенциала на един куп хора, които седят и мислят зад гърба му. Богатите оцеляват и дори печелят по време на криза, защото имат повече възможности, не защото са по-умни. Освен това големите компании плащат по-малко данъци, защото могат да преместят регистрацията си на който си поискат остров, докато малките и средни фирми остават да ги товарят с данъци.

Затова трябва да се намесят държавата и обществото. Да, някой може да каже: „Ами нека фалират, като не се справят“. Но утре тези разделения в обществото започват да го дърпат назад“, обяснява Калфин.

Той цитира доклад на Световната банка от миналата година, който обхваща 41 държави. От него става ясно, че в 4 от тези страни освен доходите значително нараства и неравенството. Това са: Турция, Армения, Камерун и България.

„Виждал съм в Южна Африка как заграждат къщите си с високи телени огради с електричество – това не е начинът да живееш и да си построиш държавата. Богатите не могат да си направят една ограда в „Драгалевци“, например, и да си живеят там. Те се намират в общество, нямат интерес в него да има подобно разделение.  След кризата през 2008 г. много милиардери в Европа и САЩ сами поискаха да им вдигнат данъците, за да предотвратят именно това“, изтъква Калфин.