Ревизоро разкри ще има ли водна криза у нас

Екоминистърът  коментира проблема със замърсяването на въздуха и изправени ли сме пред водната криза

„Имаме идея как да се справим със замърсяването на въздуха. В Бобов дол не се горят отпадъци. Няма да рискуват да им вземем лиценза, защото инвестицията им е много голяма. На камерите в неделя гледах какъв пушек излиза от комина и не ми беше приятно, но докато се разгори пещта е така“. Това заяви министърът на екологията и водите Емил Димитров в ефира на БНТ и добави, че всеки ТЕЦ в страната вече ще се следи от камера и ще бъдат глобявани при нарушения.

„Боклукът на София се гори във Враца. Ако затворим завода там, то София ще се зарине с боклук. Заводът в София още не е готов, Европа наскоро даде парите за него“, уточни Димитров.

Що се отнася до загробените пестициди, екоминистърът заяви, че до Нова година ще се изнесат от страната ни до 1000 тона пестициди. „Ще решим проблемите и с акумулаторите и с RDF-а и с другите отпадъци също“, обеща той.

Димитров коментира темите за замърсяването и за строежите с думите: „Лятото е пясъкът и морето, зимата комините в небето. За всеки комин ме питат“. Що се отнася до строежите по морето, той заяви, че нищо няма да каже докато не се произнесе прокуратурата.

Димитров даде разяснение и по темата с регистрацията на кладенците у нас. По думите му тази година изтича срокът и  те трябва да бъдат регистрирани. „Но той трябва да се удължи заради коронавируса. Това е проблем, за който десетина години се води дебат. Никой не би отрекъл коронавируса и хората нямаха възможност дори да отидат да ги регистрират. Имаме разговори с министър Десислава Танева и с премиера. Нормално е да се удължи срокът. Според мен е нормално това отлагане да е минимум една или две години. В четвъртък имам среща с министър Танева по този повод“, посочи той.

„Говорим за широк обществен интерес. Това е безплатно и ще помогне на всички, за да разберем какъв ресурс се ползва – кой какво черпи. Безплатна е регистрацията, никой не е предвидил такса, не е и гласувана такава такса. Този кладенец се ползва безплатно до 10 куб. м на ден. Това е лична собственост. Проблемът е, че докато не се регистрират малките кладенци, фирмите също няма да се регистрират. Трябва да има водомери, защото всеки иначе ще може да лъже и да го ползва за промишлени цели. Цената ще е каквато е таксата на държавата – 2 ст. на куб. м и нямаме материален интерес. Интересът на Министерството е да знае какво се случва с кладенците“, добави Димитров.

По темата за състоянието на язовирите в страната министърът посочи, че има и пълни язовири – язовир „Дяково“ е пълен, пълни са и язовирите „Студена“, „Искър“, „Бели искър“, „Йоковци“, „Калин“, „Карагьол“ и др. „Целият проблем е, че те са разделени за питейно-битови, за напояване и за енергетика, но много от тях изпълняват по няколко функции. От питейни-битовите проблемен е само „Камчия“. Язовир „Копринка“ например подава вода и за язовир „Жребчево“, но подава вода и за енергийната система, и Розов кладенец, което е другият проблем. Когато тази година трябваше да решим кои язовири трябваше да изпразним и кои да спасим, това беше проблемът. „Жребчево“ например не дадохме да се източи напълно, но спасихме водоснабдяването на Сливен, Нова Загора, Ямбол, и Елхово и остана вода в язовира“, допълни той.

„Тази година 30% от „Копринка“ отиват в „Жребчево“, пазим вода цяла година и лятото даваме вода на хората. „Копринка“ е само за напояване и част от него е за промишленост. Тази година се разбра, че „Копринка“ се източва към Стара Загора, а не към Сливен. Тази година никой не оставихме без вода. По молба на земеделския министър, енергетиката и по моя – направихме една деривация, за да се захрани от Белмекен цялата Тракийска низина.“Тича“ успяхме да дадем на земеделието няколко млн. куб. м. Каквото падне като дъжд тази година пак ще дадем на земеделието“, каза още министърът.

„Язовир „Ястребино“ е направен за земеделците, но като авариен план е закачен град Антоново. В него се държи 12 млн. куб. м вода, което е прекалено много за Антоново, а не даваме на земеделците. Там трябва да се направят два сондажа и да се захрани градът, а водата, която ще дойде през зимата, да се даде на земеделците“, посочи той.

По публикацията работи Снежина Раева