Могат ли сибирските лисици да бъдат домашни любимци?

Биологът Татяна Абрамова признава, че винаги е искала да живее с лисица

Припичайки се на слънцето в градината си, Сергей Абрамов и съпругата му Татяна си играят с косматия си домашен любимец Пломбир, който размахва опашка и печели лакомства за спазването на командите на собствениците си.

Но Пломбир, чиято бяла козина съвпада с цвета на любимия съветски сладолед, на когото е кръстен, не е най-добрият приятел на Абрамов.

Той всъщност е лисица, отглеждана от руски учени като част от експеримент в Сибир, продължил десетилетия, за да проучи как се опитомяват дивите животни, пишат от Дарик.

Пломбир е приема с охота да бъде воден от собствениците си на каишка, но когато се дърпа към пилета, които са в безопасност в клетката им, става ясно, че не е загубил всичките си животински инстинкти.

„Да, той вече се опита да изяде нашите пилета и да избяга“, казва 32-годишният Абрамов, който живее в предградията на третия по големина руски град Новосибирск.

Съпругата му, биологът Татяна Абрамова, на 33 години, признава, че винаги е искала да живее с лисица. Тя признава, че Пломбир е „приятелски настроен и мил“, но не е много послушен. „Той скача по маси или скача вътре в хладилника. Той краде неща и ги крие“, казва тя.

За такова енергично животно е по-подходящ животът на открито, решила двойката и отдели просторно кътче в градината си като дом на Пломбир.

Той обича да го галят, умее да прави трикове и винаги е нетърпелив да играе – невероятни характеристики за повечето лисици, но не е изненадващо, тъй като той и неговите предци са били отглеждани от учени като приятелски домашни любимци.

През 1959 г. съветските генетици Дмитрий Беляев и Людмила Трут стартират експеримента във ферма в научноизследователския център Академгородок близо до Новосибирск.

Целта им била да укротят лисиците и да разберат как тези предци на вълци са се превърнали в лоялни и любящи кучета, които познаваме сега.

В продължение на десетилетия изследователите във фермата избират най-приятелските животни за разплод. Други бяха оставяни и малък брой бяха продадени като домашни любимци.

Този изкуствен подбор „променя всичко в тялото им“, каза Юрий Гербек, един от около 15 учени, работещи в центъра, в който живеят почти 1000 лисици.

По-специално този твърд подбор е променил пигмента на лисиците и е скъсил муцуните им. „Опитваме се да разберем кои гени се променят и как се променят“, обясни Гербек.

Той добави, че екипът държи диви, както и опитомени лисици „за сравнение“. И все пак поради липса на финансиране животните се държат в стари и ръждясали клетки.