Според евродепутата Емил Радев със създаването на правна рамка за технологиите с изкуствен интелект ЕС ще подобри средата за иновации и растеж
С общоевропейско законодателство в областта на технологиите с изкуствен интелект ще се създаде по-добра и сигурна среда за иновации и растеж, за развитие на цифровата икономика. Голямото предизвикателство е правната рамка да даде ясни правила и механизми за защита на човешките права и ценностите на ЕС, както и за предотвратяване на рисковете, без да се генерират твърде големи рестрикции пред високотехнологичния бизнес. Това коментира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев на среща във Варна с представители на Клъстер Изкуствен интелект България, който обединява специалисти с дългогодишен теоретичен и приложен опит в областта на изкуствения интелект, машинното обучение, големите данни, клиентското моделиране, облачните изчисления и мрежи.
Необходимостта да се създаде регулаторна рамка за бързото развитие на новите технологии беше във фокуса на разговора, като се отчете, че интензивните трансгранични партньорства, в които активно участват и български фирми и организации, изискват да се търсят решения на наднационално ниво.
Емил Радев запозна представителите на бизнеса с инициативите на ЕП да се ускори законодателния процес. Като докладчик от страна на ЕНП относно правните аспекти на употребата на изкуствения интелект за граждански и военни цели евродепутатът информира, че по работния документ, който се дискутира в правната комисия на ЕП, са постъпили над 100 изменения.
„Предстои да се разгледат, за да се изготви и окончателният доклад, който ще се гласува в пленарната зала. Смятам, че ще даде полезни насоки на Европейската комисия за конкретно законодателно предложение”, обясни Радев.
„Технологиите са факт – автономни автомобили, дронове, роботи и пр., но правната рамка все още липсва и изникват проблеми, които повдигат сложни юридически и етични казуси, поставят въпроси относно авторски права и патенти, свързани със сблъсък на интереси”, изтъкна евродепутатът.
Той последователно отстоява в ЕП позицията си за забрана на напълно автономните оръжия и недопускане човешкият фактор да бъде изключен при вземането на съдебни решения.
Изразявайки желанието си да допринесат за законодателния процес с мнения и предложения, представителите на бизнеса подкрепиха инициативата за общоевропейска правна рамка за изкуствения интелект и ангажимента тя задължително да отразява и етичните аспекти в тази област.
„Пандемията от COVID-19 ни затвори по домовете ни, но стимулира търсенето на контакти и нови партньорства в България и по света. Работим с много организации и университети в редица държави и се сблъскваме с трудности вследствие на различния законодателен и етичен подход. През лятото на 2020 г. в сътрудничество със сродни организации в областта на изкуствения интелект от Австрия, Швеция, Сърбия и Великобритания стартирахме инициатива за Безграничен изкуствен интелект (Borderless AI). Успяхме да се обединим около убеждението, че Европа има потенциала да бъде световен лидер в иновациите на данните, което е основата на бъдещия устойчив икономически растеж и социално благосъстояние”, коментираха Кристина Ескенази и Евгени Маринов, членове на управителния съвет на технологичния клъстер.
Те акцентираха върху необходимостта бъдещата правна рамка да подобри средата за взаимодействие в сферата на изкуствения интелект и със страните, които са извън ЕС, като дадоха пример със Сърбия, където вече има изграден голям специализиран център. Повдигната бе и темата за хода на споразумението между ЕС и Великобритания след Брекзит, тъй като то ще даде пряко отражение върху икономическите взаимоотношения.
Димитър Димитров от Биотехнологичен и здравен клъстер България отбеляза огромните възможности за напредък в медицината, тъй като приложението на изкуствения интелект открива перспективи да се дешифрира геномната картина на болестите и техните мутации.
„В момента сме се фокусирали върху възможното близко бъдеще, в което посредством технологиите ще можем да разработим точното лекарство в точната доза по точното време за конкретния пациент”, отбеляза Димитър Димитров.
