Окончателното решение на ВКС по делото за собствеността на имението „Царска Бистрица“ е, че то е собственост на бившия премиер и наследник на династията Симеон Сакскобургготски.
С това решение което се отхвърля като неоснователен иска на държавата срещу Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да бъде признато, че България е собственик по силата на Закона за горите от 1897 г. на имението.
Отхвърля се и искът за признаване за установено, че България е собственик въз основа на изтекла в полза на Интендантството на цивилната листа като държавна институция придобивна давност в периода 1900-1930 г. на имота. Както и за това, че държавата е собственик по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, трябва да плати на Сакскобургготски 18 897 лв. за разноски по делото, а на сестра му – 62 354.
Това е първото дело, от серията заведени от държавата, по което съдът приема окончателно, че някой от спорните имоти е на наследниците на бившите царе.
Досега държавата спечели делата за “Cитняĸoвo”, “Capъгьoл”, както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa.
Делото за „Царска Бистрица“ е първото, по което ВКС реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А КС прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.
Тезата на държавата по делото беше, че тя притежава Царска Бистрица на три основания.
Първо, по силата на Закона за горите от 1897 г., като поддържа, че се ползва от въведената в него презумпция, че горите са държавни.
Второто основание, което изтъкваше Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което води делата е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по давност от 1900-1930 г. И последният мотив на държавата да настоява, че е собственик беше конфискационният закон от 1947 г., с който са отнети всички царски имоти. Като твърдеше, че решението на КС, с което той беше обявен за противоконституционен през 1998 г., няма нито обратна сила, нито реституционен характер.
ВКС обаче отхвърля всички тези аргументи и отправя доста критики към Софийския апелативен съд, който през 2017 г. призна имота за държавен.
През това време Сакскобургготски пусна жалба до Европейския съд по правата на човека, който отхвърли претенциите за реституция на имота на базата на подробното и добре мотивирано решение на българското правосъдие.
През 2008 г. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза поискаха реституирането на 7 имота, като се позоваха на решение на Конституционния съд, с което през 1998 г. беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
През 2013 г. Симеон Сакскобурготски загуби окончателно делото срещу държавата, с което искаше да си върне двореца „Кричим“. Върховният касационен съд (ВКС) отказва да преразгледа решението си от 2012 година, според което Сакскобурготски и сестра му не са собственици на двореца, построен с пари на интендантството в началото на миналия век.
„Царска Бистрица“ е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се близо до Боровец в Рила.
Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III.
Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.
Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия.
Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест.
Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.
През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като „Стария дворец“, което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. В последствие са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и кабинет.
При завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска.
Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба „Нова Америка“. Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.
В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж.
Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма „Цар и генерал“.
Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц.
На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния сняряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия.
Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят.
Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.
В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, който починал от раните си след като е ранен от мечка.
Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи – т. нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България.
Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа „Сименс“, инсталирана през 1912 г., която работи и до днес и от фирмата искали да я изкупят обратно, като музеен експонат.
В трапезарията прави впечатление огромният портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, преметнал убита сърна през рамо. Той бил нападнат от мечка и починал от раните си. Тревненски, самоковски и копривщенски майстори са се трудили върху богатите орнаменти на резбованите тавани в просторната гостна на двореца. Камината тук е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
След 1945 г. дворецът Царска Бистрица е национализиран от новия режим в България.
След демократичните промени през 1989 г., „Царска Бистрица“ е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България.
В „Царска Бистрица” има също параклис, изграден за сватбата на княгиня Калина, проведена в двореца.
